Към петото десетилетие на деветнадесети век промишлената революция вече напълно е променила традиционната структура на английското общество, донасяйки богатство на малцина и мизерия на мнозинството. Земеделското население, лишено от средства за съществуване поради отнемането и заграждането на общите дотогава земи през осемнадесети и началото на деветнадесети век, се струпва в градовете на Средна Англия и Севера, където е принудено да работи дълги часове при непоносими условия срещу нищожно заплащане и изхвърляно на улицата при всяка икономическа криза.
Опитите на работниците да защитят своите интереси чрез сформиране на профсъюзи били жестоко потушавани. Те се сблъскали с още по-голяма съпротива, когато се опитали да издействат свое политическо представителство в парламента чрез чартисткото движение.
Робин вдига глава от листите и обгръща залата с поглед. Някои от студентите старателно записват всяка нейна дума, други я гледат насмешливо, а онези, които изглеждаха отегчени в началото, сега зяпат безразлично през прозорците или прилежно издълбават инициалите си върху мебелировката на аудиторията.
— Чартистите призовавали към право на всеобщо гласуване за мъжете. Дори най-радикалните измежду тях, обаче, очевидно не можели и да помислят за право на всеобщо гласуване за жените.
Всички студенти, включително зяпащите през прозорците, реагират на това. Едни се усмихват и кимат, други добронамерено зашумяват и подсвирват. Това е, което очакват те от Робин Пенроуз, и даже играещите ръгби на задните редици щяха да бъдат леко разочаровани, ако тя не правеше подобни коментари от време навреме.
Вик Уилкокс моли Брайън Евърторп да остане за събранието, на което той е поканил мениджърите по техническата част и по продукцията. Те влизат един по един в кабинета и сядат около дългата дъбова маса, по лицата им е изписано известно страхопочитание към Вик — сериозни мъже в костюми, с писалки и моливи, показващи се от предните джобове на саката им. Брайън Евърторп заема място на най-далечния край на масата, на голямо разстояние от другите, като че ли да подчертае разликата между себе си и инженерите. Вик сяда начело, по риза и с чаша кафе до дясната ръка. Той разгръща лист от компютърна разпечатка.
— Знае ли някой от вас — казва той — колко вида изделия е произвела тази компания миналата година? — Тишина. — Деветстотин тридесет и седем. Това прави около деветстотин в повече от необходимото, по моя преценка.
— Имате предвид различни спецификации, така ли? А не изделия — доста дръзко казва техническият мениджър.
— Добре, различни спецификации тогава. Но всяка нова спецификация означава спиране на производството, преоборудване и пренастройване на машини, спиране на поточна линия и прочие. Това отнема време, а времето е пари. При това операторите по-често правят грешки поради постоянните промени, което пък води до увеличаване на брака. Прав ли съм?
— В историята на чартисткото движение има два върха. Единият е връчването на петиция до парламента с милиони подписи през 1839 г. Отхвърлянето й довежда до серия от стачки, демонстрации и репресивни мерки от страна на правителството. Това събитие е залегнало в романите „Мери Бартън“ на Мисис Гаскел и „Сибил“ на Дизраели. Вторият е връчването на още една подобна петиция през 1848, която от своя страна е в основата на романа „Алтън Лок“ от Чарлз Кингсли. 1848 е била година на революции из цяла Европа и много хора в Англия са се страхували, че чартизмът може да предизвика революция, а с нея и терор, в Англия също така, както в Европа. Всеки вид борба на работническата класа е представен в литературата от този период като заплаха за обществения ред. Това се отнася и за „Шърли“ на Шарлот Бронте (1849). Макар действието да се развива по времето на Наполеоновите войни, начинът, по който са описани бунтовете на лудитите, е очевидно косвено отражение на по-актуални събития.
Трима чернокожи младежи с шарени плетени шапки, нахлупени над ситните им плитчици като калъфки на облегалки, се облягат на витрината на кафенето в търговския център и барабанят в реге ритъм върху стъклото с върховете на пръстите си, докато собственичката не ги прогонва.
— Чувам, че пак имало стълкновения в Ангълсайд през уикенда — казва Марджъри и избърсва устните си от млечната пяна на капучиното с мека салфетка.
Ангълсайд е черното гето на Рамидж където безработицата сред младите е осемдесет процента и често избухват безредици. Дълги опашки се редят тази сутрин пред службата по социално осигуряване, както и всяка друга сутрин. Единствените свободни работни места в Ангълсайд са за провеждащи събеседване в социалната служба, където мебелировката е завинтена за пода, за да не може някой кандидат за помощ да удари служителя с тях по време на събеседването.