— Или пък може розови — казва унесено Сандра. — Да вървят с розовите ми панталони.
— Моето мнение е следното — казва Вик. — Произвеждаме твърде много различни неща, всяко за кратко време и в малки партиди. Трябва да направим рационализация. Да предложим малък асортимент стандартни изделия на конкурентни цени. Да насърчим нашите клиенти да съобразяват проектите си с нашата продукция.
— Защо ще го правят? — казва Брайън Евърторп, като надига стола си на задните му крака и пъха палци в джобовете на жилетката си.
— Защото изделието ще бъде евтино, качествено и налично по всяко време — казва Вик. — Ако поискат да им се произведе нещо по тяхна собствена спецификация, готово, но държим или на голяма партида, или на висока цена.
— И ако те не се съгласят? — казва Брайън Евърторп.
— Тогава да вървят другаде.
— Това не ми харесва — казва Брайън Евърторп. — Малките поръчки водят след себе си големите.
По време на тази престрелка, главите на останалите мъже се въртят от едната страна към другата като зрители на тенис мач. Те изглеждат очаровани, но и леко изплашени.
— Не вярвам в това, Брайън — казва Вик. — Защо някой да поръчва нещо, което ще отнеме много време, когато може да поръча готово изделие, без да се затруднява?
— Аз говоря за добра воля — казва Брайън Евърторп. — „Прингълс“ има девиз…
— Да, известно ми е, Брайън — казва Вик Уилкокс. — „Ако нещо може да бъде направено, «Прингълс» ще го направи“. Е, добре, аз пък предлагам нов девиз: „Ако нещо носи печалба, «Прингълс» ще го направи“.
— Г-н Градграйнд в „Трудни времена“ олицетворява духа на индустриалния капитализъм така, както Дикенс го вижда. Неговата философия е утилитарна. Той презира емоциите и въображението и вярва само във фактите. Романът показва, наред с други неща, опустошителния ефект на тази философия върху собствените деца на г-н Градграйнд — Том, който става крадец, и Луиза, която едва не става метреса, както и върху живота на работниците в град Куктаун, който е представен като ужасно място, в което има: „няколко съвсем еднакви улици и много други улици подобни една на друга, населени от хора, подобни един на друг, които влизат и излизат в едни и същи часове, вдигат същия шум по същия тротоар, вършат една и съща работа, чиито дни са все едни и същи, както вчера и утре, а всяка година е подобна на предишната и следващата“.
— Противопоставен на този отчужден, еднообразен начин на живот е циркът — една общност от спонтанност, щедрост и съзидателно въображение. „Трябва да ни разрешиш, готподине“ — казва фъфлещият директор на цирка, г-н Слиъри, на Градграйнд. „Хората тряпфа да бъдат сабавлявани“. Сиси, презряната дъщеря на конника, осиновена от Градграйнд, се оказва носител на изкупителна сила в живота му. Посланието на романа е ясно: отчуждението от труда при индустриалния капитализъм може да бъде преодоляно с вливане на любяща нежност и фантазийна игра, представени от Сиси и цирка.
Робин спира, за да даде възможност на препускащите писалки да насмогнат на речта й, както и за да придаде тежест на следващото изречение:
— Разбира се, такъв прочит е съвсем незадоволителен. Идеологическата позиция на Дикенс е изпълнена с противоречие.
Студентите, които дотук са записвали всичко, сега повдигат глави и се усмихват кисело към Робин Пенроуз като жертви на хитра измама. Те оставят писалките си и раздвижват пръсти, докато тя прави пауза и прелиства записките си в подготовка за следващия момент от изложението си.
На „Авондейл Роуд“ момчетата на Уилкокс най-после са станали от леглата си и се отдават на свободни занимания в оставената без надзор къща. В кухнята Гери яде накамарена купа с корнфлейкс и същевременно чете „Домашен компютър“, подпрян на бутилка от мляко, като слуша откъм коридора през две отворени врати запис на uB 40, свирещ с максимална сила на звука от уредбата в хола. В спалнята си Реймънд измъчва електрическата си китара, която е включена в усилвател, голям като изправен ковчег, и се хили сатанински на воя и стенанията, които тя издава. Цялата къща вибрира като музикална кутия. Украшенията трептят по рафтовете, стъкларията звънти във витринките на шкафовете. Пътуващ търговец, който звъни на вратата от няколко минути, се отказва и си заминава.