— Интересен факт е, че много от промишлените романи са писани от жени. В техните творби идеологическите противоречия в отношението на мислителите хуманисти от средната класа към индустриалната революция придобива специфичен сексуален характер.
При споменаването на думата „сексуален“, лека вълна от интерес раздвижва редиците на смълчалите се слушатели. Тези, които досега дремеха или дълбаеха инициалите си по банките, опъват вратове. Онези, които си водеха записки, продължават с още по-голямо усърдие. Студентите спират да кашлят, да подсмърчат или да търкат ходила по пода. Когато Робин продължава, единственият звук, който се добавя от време навреме към звука на гласа й, е кратко прошумоляване от запълнена страница, набързо обърната от другата й страна.
— Едва ли е необходимо да се обяснява, че индустриалният капитализъм е фалоцентричен. Изобретателите, инженерите, собствениците на фабрики и банкерите — движеща сила и главни негови защитници, са били мъже. Най-разпространеният метонимен символ на индустрията — фабричният комин — метафорично също е фалически символ. Типичното изобразяване на промишления пейзаж или град в литературата на деветнадесети век — високи комини, пронизващи небето, бълващи струи черен пушек, сгради, разтърсвани от ритмичния тътен на мощни машини, влакове, устремени непреодолимо през пасивната земеделска земя — всичко това е наситено с мъжка сексуалност от доминиращ и деструктивен вид.
— За жените-писателки, следователно, промишлеността е притежавала сложна привлекателност. На съзнателно ниво това е бил Другият, чуждият, мъжкият свят на труда, в който за тях не е имало място. Аз, разбира се, говоря за жените от средната класа, защото всички писателки от този период са били по правило от средната класа. На подсъзнателно ниво, това е било тяхното желание да излекуват собствената си кастрация, собственото си чувство за липса на пенис.
Някои от студентите повдигат глави при думите „кастрация“ и „пенис“, възхищавайки се на хладнокръвието, с което Робин ги произнася, така, както човек се възхищава на умелите движения на бръснар с остър бръснач.
— Това съвсем ясно се вижда в „Севера и Юга“ на Мисис Гаскел. В този роман младата героиня с благородно потекло от Южна Англия — Маргарет, поради ограничените семейни средства е принудена да се пресели в град, наречен Милтън, най-вероятно тук е визиран Манчестър, където влиза в контакт с местен фабрикант на име Торнтън. Той е капиталист от най-чиста проба, фанатично вярващ в законите на търсенето и снабдяването. Той не изпитва никакво състрадание към работниците в тежки времена на ниски надници, но и сам не моли за милост, когато е изправен пред банкрут. Отначало Маргарет е отблъсната от грубия прагматизъм на Торнтън, но когато при работническата стачка избухва насилие, тя действа импулсивно в защита на неговия живот, като разкрива по такъв начин своето подсъзнателно влечение към него, както и инстинктивната си класова вярност. Маргарет се сприятелява с няколко от работниците и изпитва съчувствие към техните страдания, но в решителния момент минава на страната на господаря. Интересът, който проявява Маргарет към фабричния живот и производствения процес — интерес, който майка й намира нездрав и отблъскващ — е проява на пренесени еротични чувства към Торнтън, непризнати от самата нея. Това съвсем ясно е разкрито в разговора между Маргарет и майка й, която се оплаква, че Маргарет е започнала да използва фабричен жаргон в речта си. Тя й отвръща:
„— Щом живея във фабричен град, ще използвам и фабричен език, когато се налага. Виж, мамо, може да те изненадвам неприятно с доста думи, които никога не си чувала през живота си. Не вярвам например да знаеш какво означава «чеп».
— Не, детето ми. Знам само, че звучи вулгарно и не искам да използваш тази дума“.
— Още някакви въпроси? — казва Вик, като поглежда часовника си.
— Само едно нещо, Вик — казва Бърт Брадък, директора по инсталациите. — Ако рационализираме продукцията, както казваш, това ще означава ли съкращения?
— Не — казва Вик, гледайки право в очите на Бърт. — Рационализацията ще означава нарастване на продажбите. В дългосрочен план дори ще ни трябват още хора.
В дългосрочен план може би, ако всичко върви по вода, но Брадък знае не по-зле от Вик, че известни съкращения са неизбежни в началото. Размяната на последните реплики е чисто ритуална по функцията си, колкото да оторизира Бърт Брадък да увери разтревожените профсъюзни отговорници в случай, че започнат да задават неудобни въпроси.