Той стъпва на кантарчето. Шестдесет и четири килограма. Предостатъчно за мъж, висок само метър и шестдесет и пет. Някои казват — Вик лично ги е чувал — че се опитва да компенсира ниския си ръст с агресивен маниер. Е, нека си приказват. Ако не беше неговата агресивност, сега нямаше да е, където е. Макар че, колко време ще остане там, въобще не се знае. Вик се смръщва пред огледалото над мивката, като се сеща отново за отчетите от миналия месец, прогнозата за тримесечието, годишния доклад … Налива гореща вода в тъмнопурпурната раковина, покрива с пяна лицето си от спрей за бръснене и започва да остъргва челюстта си с метална бръсначка, като използва ножче марка „Уилкинсънс Сорд“. Вик е пламенен защитник на всичко, произведено в Англия, и често спори с по-големия си син, Реймънд, който предпочита пластмасовите еднодневки, френско производство. Не че това е единствената ябълка на раздора помежду им, съвсем не. Броят на спречкванията им се ограничава всъщност само от сравнително редките им срещи. Когато Вик тръгва за работа, Реймънд по правило спи, а когато се върне у дома, той е излязъл.
Вик избърсва следите от пяна по бузите си и прокарва одобрително пръст по обръснатата кожа. От огледалото в него се втренчват тъмнокафяви очи. Кой съм аз?
Той се хваща за мивката, навежда се напред, като се подпира на ръце, и критично разглежда четвъртитото бледо лице с паднал кичур от рядка кестенява коса, изпъстрена с посивели косми, двете отвесни бръчки между веждите, подобно на кламер, който сякаш придържа топчестия му нос на място, право очертаната линия на устата, квадратната челюст. Знаеш кой си — всичко е записано на файл в отдела.
Уилкокс: Виктор Юджин. Дата на раждане: 19.10.1940 г. Месторождение: Истън, Рамидж, Англия. Образование: основно — училище „Ендуел Роуд“, Истън; средно — истънска Мъжка гимназия, Истън; висше — Колеж за водещи технологии, Рамидж. Специалност: машинен инженер, 1964 г. Семейно положение: женен (за Марджъри Флорънс Колмън, 1964). Деца: Реймънд (род. 1966 г.), Сандра (род. 1969), Гери (род. 1972). Стаж по специалността: 1962–64, стажант, „Вангард Енджиниринг“; 1964–66, инженер по продукцията, „Вангард Енджиниринг“; 1966–70, главен инженер, „Вангард Енджиниринг“; 1970–74, мениджър по продукцията, „Вангард Енджиниринг“; 1974–78, мениджър по производството, „Луис & Арбъкъл“ ООД; 1978–80, директор по производството, „Рамкъл Кастингс“; 1980–85, управителен директор на „Рамкъл Кастингс“. Настояща длъжност: управителен директор на „Дж. Прингъл & Синове, Леярство и Машиностроене“.
Ето това съм аз.
Вик гримасничи срещу отражението си, сякаш иска да каже: стига, стига, без кризи на идентичността, моля. Все някой трябва да изкарва прехраната в това семейство.
Той намъква халата си, който виси на закачалка на вратата на банята, загася осветлението и тихо се връща в полутъмната спалня. Марджъри обаче се е събудила от шума на канализацията.
— Ти ли си? — казва сънено тя; после, без да чака отговор: — Ще сляза долу след минутка.
— Не бързай — казва Вик. „Хич не си прави труда“ би било по-искрено, защото предпочита да бъде сам в кухнята рано сутринта, сам да си приготви семпла закуска и необезпокояван да запали първата си за деня цигара. Но Марджъри смята, че трябва да се появи за малко, макар и проформа, преди той да е тръгнал за работа, и до известна степен Вик разбира и одобрява този жест. Майка му винаги ставаше първа сутрин, за да изпрати съпруга и сина си на работа или в колежа, и този навик й остана почти до смъртта.
Когато Вик тръгва по стълбите към първия етаж, отдолу се надига пронизителен електронен вой. Натискът на стъпалото му върху скрита под пътеката жичка е включил алармената инсталация против крадци, която Реймънд, да му се не надяваш, трябва да се е сетил да включи, като се е прибирал един Господ знае в колко часа снощи. Вик отива при таблото до външната врата и набира цифровия код, с който се изключва апаратът. Има на разположение петнадесет секунди да направи това, иначе воят ще премине в писък, а аларменият звънец на външната стена ще вдигне шум до бога. Всички съседни къщи имат такива аларми и Вик е съгласен, че те са необходими, като се има предвид нарасналите по честота и дързост кражби с взлом, но системата, която наследиха от предишните собственици на къщата с нейните магнитни контакти, инфрачервени скенери, скрити жички и бутони, според него е прекалено сложна. За включването й вечер преди лягане отиват пет минути, а ако се случи да станеш за нещо през нощта, трябва да я изключиш и после отново да я включиш. „Страданията на богатите“, подигра му се Реймънд, когато Вик се оплака един ден. Реймънд презира охолството на родителите си, но в същото време не се отказва от удобствата, които то му предлага, като например жилище с парно, за което не плаща наем, гореща вода по всяко време, безплатна пералня, използване на лека кола, записващо видео, стерео уредба и така нататък и така нататък. Кръвното налягане на Вик се вдига при мисълта за големия му син, който прекъсна следването си преди четири месеца и оттогава не се занимава с нищо полезно, а в момента лежи увит в юргана на горния етаж, гол-голеничък с изключение на една златна обица — отспива си след снощния запой. Вик тръсва раздразнено главата си, за да се освободи от този образ.