Докато Робин привършва лекцията си, а Вик Уилкокс тръгва към машинния цех, Филип Суолоу се връща от доста уморителна среща с Комитета за следдипломна квалификация към Хуманитарния факултет (членовете на който се разправяха в продължение на два часа за ревизия на една от клаузите в наредбата за магистърска степен, а след това гласуваха да остане непроменена — едно разхищение на време, още по-напразно, тъй като в настоящия момент има много малко кандидати за магистри по хуманитарни специалности), и научава, че от кабинета на заместник-ректора са предали странно съобщение.
Секретарката му Памела чете от тефтерчето си:
— Личният асистент на г-н заместник-ректора се обади по телефона да попита дали биха могли да предложат вашата номинация за схемата „Силует“ по случай Годината на индустрията.
— Какво по дяволите е това?
Памела свива рамене:
— Не знам. Изобщо не съм чувала за нещо такова. Да се обадя ли на Филис Камерън да я попитам?
— Не, не, не го прави — казва Филип Суолоу и нервно попипва голата си брада. — Само в краен случай. Не искам да си мислят, че ние в Хуманитарния факултет сме некомпетентни. Достатъчно неприятности имаме вече.
— Сигурна съм, че никога не съм получавала писмо за такова нещо — оправдава се Памела.
— Не, не, грешката е моя, сигурен съм.
Така е. Филип Суолоу намира меморандума на заместник-ректора в неотворен плик на дъното на подноса за входяща документация, попаднал между страниците на брошурата „Зимни ваканции в Белгия на изгодни цени“, която бе взел преди няколко седмици от местната пътническа агенция. Небрежното му отношение към това официално послание не е напълно изненадващо поради това, че външният му вид въобще не издава височайшия адресант. Обикновен кафяв плик, първоначално изпратен до университета от някаква издателска фирма, чието име и адрес, напечатани в горния ляв ъгъл, са частично заличени, намачкан и опърпан. Личи си, че е използван два пъти за вътрешна поща и запечатван отново с телбод и тиксо.
— Понякога ми се струва, че заместник-ректорът прекалява с икономиите — казва Филип, като измъква внимателно написания на циклостил меморандум от кърпения, разпадащ се плик. Документът носи дата 1-ви декември 1985 г. — Господи — казва Филип и се смъква във въртящия се стол, за да го прочете.
Памела го чете заедно с него, надничайки зад рамото му.
„От: Заместник-ректора До: Деканите на всички факултети
Относно:
СХЕМА «СИЛУЕТ» ЗА ЧЕСТВАНЕ ГОДИНАТА НА ИНДУСТРИЯТА
Както несъмнено знаете, 1986 е обявена от правителството за Година на индустрията. ДЕС, посредством УГЦ настоятелно моли ЦВЦП да доведе до знанието на всички университети в Англия …“
— Много обича съкращенията — мърмори Филип.
— Какво? — казва Памела.
— Всичките тези абревиатури — казва Филип.
— Смята се, че това пести хартия и време за напечатване — казва Памела. — Имаме изпратено нареждане за това. Да използваме съкращения, където е възможно в университетската кореспонденция.
„… че трябва да положат специални усилия през идващата година така, щото да покажат положително отношение към нуждите на индустрията както чрез сътрудничество в научно-изследователската сфера, така и чрез осигуряване на отлично подготвени и мотивирани кадри за индустрията.
Работна комисия, създадена през месец юли, се занима с въпросите по приноса на нашия университет за ГИ и едно от нейните предложения, одобрено от събранието на Сената на 18-ти ноември, е всеки факултет да номинира член от колектива, който да бъде прикрепен като «силует» към даден ръководител от местната промишленост, номиниран от своя страна чрез КРУП, за времето на зимния семестър“.
— Не си спомням подобно нещо да е разисквано от събранието на Сената — казва Филип. — Сигурно е прокарано без дискусии. Какво е КРУП?
— Конфедерация на Рамиджските производители? — опитва се да налучка Памела.
— Може би. Криво-ляво го докара, Пам.
„В страната е широко разпространено мнението, че университетите са «кули от слонова кост», чийто персонал не познава реалностите на съвременния търговско-производствен свят. Каквото и да е основанието на този предразсъдък, при сегашния икономически климат е важно да направим всичко възможно, за да го разсеем. СС ще даде гласност на нашето желание да бъдем информирани за нуждите на индустрията“.