— СС? Какви са пък тия есесовци от заместник-ректора?
— Предполагам, че означава Схема „Силует“ — казва Памела.
— Да, май пак имаш право.
„Така нареченият «силует», както може да се досетите от названието, е човек, който върви след друг човек през деня, докато той се занимава с обичайната си работа. По този начин силуетът постига истинско разбиране на работата отвътре — нещо, което не може да бъде постигнато с кратко обяснение или организирано посещение. В идеалния случай силуетът би следвало да прекара непрекъснато една седмица, дори две с определения човек, но ако това е неизпълнимо, редовно посещение за по един ден седмично по време на целия семестър би било задоволително. В края на схемата силуетът ще трябва да отчете резултатите в кратък доклад.
Забележка: Моля номинациите за силует да бъдат изпращани до кабинета на заместник-ректора. Срок — 8-ми януари, 1986 г.“
— Ами сега? — казва Филип Суолоу, когато дочита меморандума.
От безпокойство му се припикава. Той тръгва с бърза крачка към мъжката тоалетна на персонала и намира там Рупърт Сътклиф и Боб Бъсби вече застанали до тройния писоар.
— А, добре, че се срещнахме — казва Филип, като заема място между тях. Пред носа му виси верига с шестоъгълна гумена дръжка на нея, инсталирана преди година-две, когато университетът отстрани всички автоматични промивни системи от мъжките тоалетни като една от мерките за икономии. Някой от отдела по поддръжка и ремонт, преследван от натрапчивата мисъл за тези писоари с бликаща през равни интервали вода денем и нощем, в празник и делник, беше решил, че това е начин да се намалят сметките за вода на университета. — Трябва ми един доброволец — казва Филип и накратко обяснява схемата „Силует“.
— Пу не играя — казва Рупърт Сътклиф. — На какво се смееш, Суолоу?
— Пу не пикая! Много добре, признавам ти го, Рупърт.
— Играя! Казах пу не играя — студено казва Рупърт Сътклиф. — Нямам намерение да се мотая по цял ден в някаква фабрика. Според мене, няма нищо по-досадно. — Закопчавайки панталона си (панталоните на Рупърт датират от ерата на копчетата и си им личи), той се оттегля към мивката от другата страна.
— А ти, Боб, какво ще кажеш? — казва Филип, обръщайки глава в обратната посока. Боб Бъсби също е приключил с работата си над писоара и си оправя панталона с много попипвания и прикляквания, сякаш членът му е с такъв величествен размер, че само с големи усилия може да бъде уговорен да се прибере обратно в слиповете му.
— Изключено е през този семестър, Филип. При всичките ми задължения по асоциацията плюс останалото. — Боб Бъсби протяга ръка пред лицето на Филип и дръпва веригата. Казанчето се изпразва, като пръска вода върху обувките на Филип и долния край на крачолите му, а люшкащата се дръжка, пусната от Бъсби, го удря по носа. Моментът с дърпането на водата при ползване на писоара от повече души наведнъж не е бил предвиден от отдела по поддръжката.
— Кого тогава да номинирам? — казва Филип Суолоу. — Трябва да дам името до 4:30 днес следобед. Няма време да питам другите факултети.
— Защо не го направиш ти самият? — предлага Рупърт Сътклиф.
— Не ставай смешен. В качеството си на декан? Абсурд.
— Е, тя цялата идея е доста абсурдна — казва Сътклиф. — Какво общо може да има Хуманитарният факултет с Годината на индустрията или Годината на индустрията с Хуманитарния факултет?
— Защо не зададеш този въпрос на зам-ректора, Рупърт? — казва Филип. — „Какво общо може да има ХФ с ГИ или ГИ с ХФ?“
— Не разбирам за какво говориш.
— Шегувам се — казва Филип към гърба на излизащия Сътклиф. — Но не ти е много до шеги, когато си декан на симпатичните колеги от ХФ — продължава той към Боб Бъсби, който внимателно сресва косата си пред огледалото. — Имам задължения, а нямам власт. Не мислиш ли, че трябва да мога да заповядам на единия от вас да свърши тази силуетна нелепост?
— Да, но не можеш — казва Боб Бъсби самодоволно. — Първо трябва да свикаш събрание на факултета и на него да се обсъди въпросът.
— Знам, а няма време.
— Защо не помолиш Робин Пенроуз?
— Най-младшия член на факултета? Но тя сигурно не …
— Това е точно по нейната част.
— Така ли?
— Разбира се, нейната книга е за викторианския промишлен роман.
— О, това, да. Но едва ли е същото … Все пак, това е идея, Боб.