Заради времето Робин решава да не използва магистралата и понеже задните улички на жилищната зона й изглеждат коварни със зарязаните по тях изоставени превозни средства, тя се присъединява към един дълъг, бавно-движещ се конвой от коли по околовръстното шосе — строено не специално за тази цел, то представлява пъстър наниз от пазарни и главни улици, където снегът вече е разбит на мръсна киша. Струва й се, че превъзмогва вътрешностите на града в бавна, перисталтична процесия. Поддържайки ниска скорост, тя спира и потегля пак покрай магазини, офиси, многоетажни блокове, гаражи, тържища за коли, църкви, павилиони за бързо хранене, училище, бинго зала, болница и затвор. Някак си е шокиращо да видиш затвор — мрачен викториански зандан — насред обикновеното предградие, където вървят градски автобуси на два етажа, а домакини с пазарски чанти и колички от супермаркети изпълняват делничните си задължения. За Робин затворът е само една дума, дума от книги и вестници, символ на нещо — на закона, хегемонията, репресията („Темата за затвора в «Малката Дорит» е метафоричен израз на Дикенсовата критика на викторианските култура и общество“ — моля, дискутирайте). Това, че сега го вижда там — четириъгълен, от потъмнял камък, със зарешетени прозорци, голяма метална врата и високи стени, завършващи с бодлива тел — я кара да се замисли с потреперване за мъжете, натъпкани вътре в тесни килии, смърдящи на пот и урина — изнасилвачи, сводници, побойници на жени, педофили — и сърцето и замира при мисълта, че престъплението и наказанието са еднакво ужасни и еднакво неизбежни, освен ако хората не се променят и не станат всички като Чарлз, което изглежда малко вероятно.
Конвоят пълзи ли, пълзи. Още магазини, гаражи, павилиони за готова храна. Робин минава покрай кино, превърнато в зала за бинго, църква, превърната в хладилен център. Тази част на града не притежава индивидуалния характер на предградието, в което живее Робин, където са изникнали магазини за здравословна храна, бутици за спортно облекло и книжарници за алтернативна литература — всички те обслужващи студентите и либерално настроените млади бизнесмени, които живеят там; още по-малко притежава зелените площи на жилищните улици до университета. Тук почти няма дървета, а паркове изобщо липсват. Нарядко се появява някоя къща, чиито обитатели изглежда са се отказали от неравната битка с шума и замърсяването от околовръстното шосе и са се оттеглили в задните си стаи, което личи по олющените и занемарени лицеви стени и постоянно спуснатите завеси на прозорците.
Тук-там е правен опит за обновяване, но без всякакъв вкус, при което разностилни прозорци и портици са добавяни към викторианските фасади. Магазините са или крещящо претрупани, или мизерни. Витрините на първите са отрупани с евтини стоки масово производство, колони от премигващи в унисон телевизори, ослепително бели хладилници и перални, грозни обувки, грозни дрехи и невероятно грозни мебели от синтетични материали с пластмасови покрития. Витрините на мизерните магазини са като гробища за изхвърлени, нежелани от никого стоки — избелели рокли на цветя, жълтеещо бельо, оплюти от мухи шоколадови бонбониери и прашни гумени играчки. Хората се препъват и пързалят по тротоарите, опръскани с киша от минаващите коли, с окаяно стоически вид, сякаш не очакват нищо по-добро от живота. През главата на Робин минава ред от книга на Д. Х. Лоурънс — дали от „Любовникът на лейди Чатърли“ или от „Влюбени жени“? — „Като удар на вълна от ужас, тя почувства сивата и жестока безнадеждност на всичко това“. Как й се иска сега да се върне в уюта на своята малка къща, да си почуква на клавиатурата, да разнищва лексемите на някой класически викториански роман, внимателно отделяйки херменевтичния от проеретичния код, културното от символичното, заобиколена от книги и папки, с чаша кафе, вдигащо пара встрани от лакътя й, и припукваща газова печка. Сега минава покрай перални, фризьорски салони, тото-пунктове, „Скечлис“, „Мотапартс“, „Кърис“, поща, магазин „Направи си сам“, зъботехническа лаборатория, център за почивка. Центърът за почивка е това, което скоро ще й потрябва. Градът се е разпрострял без край — или може би тя се върти в кръг? Не, това не е околовръстното. Загубила се е.