— Къде са комините? — попита тя.
— Какви комини?
— Ами, нали знаете. Тези високи и големи неща, от които излиза пушек.
Брайън Евърторп се засмя.
— Нямаме нужда от тях. Всичко се движи на газ или ток. — Той я погледна насмешливо. — Не сте ли влизали в завод досега?
— Не — каза Робин.
— Ясно. Девица, а? По отношение на заводите, искам да кажа. — Той се засмя широко и поглади бакенбардите си.
— Къде е книгата за посетители? — студено попита Робин.
След като се разписа, Брайън Евърторп я насочи към мястото за паркиране, резервирано за гости, и я изчака пред входа на административния блок. Той я въведе в силно затоплена, облицована с дърво приемна.
— Това е д-р Пенроуз — каза той на двете жени от рецепцията. Те ококориха очи насреща й, сякаш виждаха извънземно от космоса, а тя изтръска снега от кожения си калпак и от палтото.
— Ще кажа на г-н Уилкокс, че е дошла — каза Брайън Евърторп, а на Робин й се стори, че го видя как намигна по някаква неразбираема причина.
— Седнете, моля — каза той и посочи един провиснал диван, какъвто Робин беше виждала само във фоайетата на много стари кина. — Ей-сега ще се върна. Можете да си свалите палтото. — Начинът, по който я огледа отгоре до долу, накара Робин да не желае да го свали.
— Не, благодаря, няма нужда.
Евърторп излезе, а Робин седна. Двете жени на рецепцията избягваха погледа й. Едната печаташе, а другата работеше на телефонното табло. През една-две минути телефонистката провлачваше монотонно с отегчен глас:
— „Прингъл и Синове“, добро утро, какво обичате? — и след това: — Свързвам ви … — или: — Съжалявам, не отговарят.
Между обажданията казваше по нещо на колежката си, което Робин не чуваше, и докосваше леко платинено-русата си коса, сякаш е деликатно домашно животинче. Робин огледа стаята. По облицованите стени имаше фотографии в рамки, официални атестати и някакви излъскани части от машини, поставени в стъклени кутии. На ниска масичка пред нея имаше технически списания и един брой на „Файненшъл Таймс“. Помисли си, че в целия свят едва ли има по-скучна стая от тази. Погледът й не се спря на нищо, което да събуди поне мъничко интерес у нея, с изключение на таблото за обяви, където под днешната дата беше написано с наредени пластмасови букви: „«Дж. Прингъл & Синове» приветства д-р Робин Пенроуз от университета в Рамидж“. Забелязвайки, че двете жени сега я гледат, Робин се усмихна и каза:
— Робин се пише с „Y“, не с „I“3. За нейно учудване, двете избухнаха в смях.
2
Вик Уилкокс диктуваше писмо на Шърли, когато Брайън Евърторп почука и показа главата си на вратата, засмян до уши по някаква причина или, по-точно, засмян от бакенбард до бакенбард.
— Имаш посетител, Вик.
— А?
— Твоя силует.
— Много закъсня.
— Е, не е за чудене в това време. — Брайън Евърторп влезе непоканен в стаята. — Магистралата беше ужасна.
— Трябва да се преместиш някъде по-наблизо, Брайън.
— Нали знаеш, че Берил държи да живеем извън града … Ами този силует, какво всъщност става?
— Знаеш какво. Той ще върви след мен цял ден.
— Какво? Навсякъде ли?
— Такава е идеята.
— Даже до мъжката тоалетна? — Брайън Евърторп избухна в смях при този въпрос.
Вик го погледна учудено, после погледна Шърли, която повдигна вежди и сви рамене в знак на неразбиране.
— Добре ли се чувстваш, Брайън? — попита той.
— Напълно добре, благодаря, Вик, напълно. — Евърторп се изкашля, при което гърдите му изсвириха и изтри очите си с копринената кърпичка, която носеше за фасон в джоба на гърдите си. — Ти си късметлия, Вик.
— За какво говориш?
— За твоя силует. Но какво ще каже жена ти?
— Какво общо има Марджъри с това?
— Изчакай само да я видиш.
— Марджъри?
— Не, силуета. Силуетът ти е мацка, Вик!
Шърли нададе лек писък от изненада и възбуда. Вик гледаше онемял, докато Брайън Евърторп му обясни.
— Много апетитно червенокосо парче. Аз самият предпочитам по-големи цици, но човек не може да има всичко. — Той намигна на Шърли.
— Робин! — каза Шърли. — Това може да е женско име, нали? Макар че се пише различно, с „Y“ май че беше.
— В писмото беше Робин с „I“ — каза Вик.
— Стават грешки — каза Брайън Евърторп.
— Стюърд Бакстър нищо не каза за жена — каза Вик.
— Аз ще я доведа. Като я видиш, ще повярваш.
— Чакай първо да намеря това писмо — каза Вик и зарови напосоки из натрупаните бумаги в подноса за входяща документация. Гняв напираше в гърдите му. Преподавател по английска литература беше достатъчно лошо, но жена преподавател по английска литература! Това беше нелепа грешка или нарочна обида — той не беше сигурен кое от двете — да изпратят такава персона за негов силует. Прищя му се да вика, да псува, да крещи по телефона и да разпрати гневни меморандуми. Но нещо в поведението на Брайън Евърторп го накара да се въздържи.
3
Robyn и Robin звучат еднакво, първото е собствено име на жена, второто — на мъж (б. пр.)