Марджъри се изчервява.
— Добре, де, трябват й нови обувки …
— Как може да си толкова глупава, Марджъри! — възкликва Вик. — Ти ужасно я глезиш. Сандра мисли само за дрехи, обувки и прически. Как ще си вземе изпитите?
— Не знам. Но ако не иска да следва …
— Какво тогава иска? Последно какво?
— Иска да стане фризьорка.
— Фризьорка! — Вик влага възможно най-голямо презрение в гласа си.
— Хубаво ни е момичето, защо да не се радва на дрехи и обувки, докато е младо?
— Защо ТИ да не си правиш удоволствието да я киприш, искаш да кажеш? Държиш се с нея сякаш е кукла, не е ли така, Марджи?
Вместо да отговори на този въпрос, Марджъри се връща на един от предишните.
— Тя има проблеми с менструацията, ако толкова те интересува — казва тя, като приписва любопитство на Вик, каквото той не е показвал, при това много добре знае, че подобни гинекологични откровения са последното нещо, което той би желал да чуе, особено в този сутрешен час. Патологията на женските тела е източник на голяма боязън и неудобство за Вик. Техните изкървявания и течения, бучки и образувания, и особено болезнено-звучащите хирургически операции — кюртаж на матката, изрязване на разширените вени, ампутация на гърдите — самото споменаване на тези неща го кара да трепва и се свива, а напоследък менопаузата обогати репертоара и с горещи вълни, обливане в пот и нещо още по-страшно — задръжка на течности. — Очаквам докторът да й изпише противозачатъчни — казва Марджъри, докато си приготвя прясна порция чай.
— Какво?
— За регулиране на менструацията й. Очаквам д-р Робертс да изпише на Сандра противозачатъчни таблетки.
Вик изсумтява пак, но този път интонацията му е неопределена и несигурна. Има чувството, че жените в къщи са намислили нещо. Възможно ли е Сандра да отива на лекар, за да мине на противозачатъчни? С одобрението на Марджъри? Той самият не одобрява. Ами ако Сандра прави секс? На седемнадесет? С кого? Да не би с онзи пъпчивко с маскировъчно военно яке, как му беше името, Клиф, не, само не с него, за Бога. Не — с никого! Образът на дъщеря му в любовна поза с разделени колене и тъмна сянка над нея проблясва неканен в главата му и го изпълва с ярост и отвращение.
Той усеща, че воднистите сини очи на Марджъри го наблюдават с очакване над ръба на чаената чаша, като че ли го канят на разговор по темата, но той не може, не и тази сутрин, не и с купищата задачи за предстоящия ден. И едва ли някога ще може, честно казано. Един разговор за сексуалния живот на Сандра би могъл лесно да премине в обсъждане на неговия и Марджъри сексуален живот или по-скоро липсата на такъв, а той би предпочел да не се занимават с това. Да не разлайват кучетата. Вик сверява кухненския часовник със своя и се надига от масата.
— Да ти направя ли бекон? — казва Марджъри.
— Не, свърших.
— Трябва да хапваш нещо готвено в тия студени сутрини.
— Нямам време.
— Защо не си купим микровълнова печка? С нея става за секунди.
— Известно ли ти е — казва Вик, — че деветдесет и шест процента от всички микровълнови печки в света се произвеждат в Япония, Тайван или Корея?
— Но всичките ни познати вече имат.
— Именно.
Марджъри поглежда Вик с нещастен вид, несигурна накъде бие.
— Бих могла да огледам цените днес предобед — казва тя. — След обувките на Сандра.
— И къде ще я сложиш? — пита Вик, като оглежда кухненските плотове, отрупани с безброй електроуреди — тостер, чайник, кафеварка, миксер, електрическа тенджера, фритюрник, форма за сладки …
— Мисля да махнем електрическата тенджера. И без това не я използваме. Микровълновата ще бъде по-полезна.
— Добре тогава, огледай как са цените, но не купувай. Мога да я намеря на заводска цена.
Лицето на Марджъри светва. Тя се усмихва и две трапчинки се появяват на тестените й бузи, още лъскави от нощния крем за лице. Тези трапчинки бяха първото нещо, което привлече Вик към Марджъри преди двадесет и пет години, когато тя работеше в офис за машинописни услуги във Вангард. Понастоящем те се появяват съвсем рядко; перспективата за разходка из търговската зона е едно от малкото неща, които са гаранция за цъфването им.
— Само че не очаквай от мен да ям каквото и да е сготвено в нея — казва той.
Трапчинките на Марджъри моментално се скриват, като слънце зад облак.
— Защо?
— Това не е истинско готвене, затова. Майка ми ще се обърне в гроба.
Вик взема „Дейли Мейл“ и отива в тоалетната, онази на гърба на къщата, до задния вход, в обикновен бял цвят, строена за използване от домашните помощнички, градинарите и работниците. По мълчаливо споразумение, Вик има навик там да раздвижва червата си, докато Марджъри използва тази за гости близо до входната врата, така че атмосферата на специалната баня „EN SUITE“ да остане незамърсена.