— Робин седна в един фотьойл.
— Тя е част от завода, предполагам.
— Много дипломатично. Следващия път … надявам се, че ще има следващ път? Следващия път накарайте Вик да ви заведе в „Кралската глава“. Ако той не ще, аз ще ви заведа.
— Имаш ли някаква работа при мен? — нетърпеливо попита Уилкокс.
— Да, хрумна ми една идея. Мисля, че трябва да имаме собствен календар. Нали знаеш, нещо, което да даваме на клиентите си в края на всяка година. Страхотна реклама за фирмата. Стои на стената триста шестдесет и пет дни в годината.
— Календар от какъв вид?
— Ами, нали знаеш, обичайния. Мацки с голи цици. — Той погледна към Робин и намигна. — Направен с вкус, нали така, нищо грубо. Като календара на Пирели. Същинско произведение на изкуството.
— Да не си мръднал? — каза Уилкокс.
— Знам какво ще кажеш — каза Евърторп, помирително вдигнал розовите си, месести длани. — „Не можем да си го позволим“. Но аз нямам предвид да ангажирам Личфилдския граф или лондонските манекенки. Има начин да стане евтино. Нали знаеш, че Шърли има дъщеря, която е манекенка?
— Иска да стане такава, по-точно.
— На Трейси всичко й е на място, Вик. Трябва да видиш снимките й.
— Видях ги вече. Прилича на двойна порция розов сладкиш и е горе-долу толкова вълнуваща. Шърли ли те подучи на това?
— Не, Вик, това си е моя идея — каза Евърторп с обидена физиономия. — Разбира се, обсъдих я с Шърли. Тя е съгласна.
— Да, няма начин.
— Моята идея е да използваме едно и също момиче — Трейси всъщност — за всеки месец, но на различен фон според сезона.
— Много оригинално. А фотографът няма ли да има собствени идеи?
— А-а, тук влиза в действие втората част на моя план. Аз, разбираш ли, членувам в един фотографски клуб …
— Извинете — каза Робин, изправяйки се. Двамата мъже, които междувременно бяха забравили за присъствието й, завъртяха глави и я погледнаха. Тя се обърна към Евърторп: — Да разбирам ли, че предлагате да рекламирате вашата продукция с календар, който унижава жените?
— Той няма да ги унижи, мила, той ще ги … — Евърторп търсеше думата.
— Възхвали? — подсказа му Робин.
— Точно така.
— Да, това съм го чувала вече. Но вие предлагате да се използват снимки на голи жени или поне на една гола жена, като онези постери, дето са разлепени навсякъде из завода?
— Да, наистина, но от по-висока класа. Добър вкус, не разбирате ли? Нищо подобно на разкрачените фотографии от „Пентхауз“. Просто малко цици и дупета.
— А какво ще кажете тогава и за малко голи мъжки прелести? — каза Робин.
— Евърторп изглеждаше здраво слисан:
— А? — каза той.
— Вижте, статистически десет процента от вашите клиенти са гейове. Не се ли полага малко порно и на тях?
— Ха, ха — Евърторп се засмя неловко. — Няма много педита в нашия бизнес, нали, Вик?
Уилкокс, който следеше разговора с интерес, нищо не каза.
— Ами жените, които работят в офисите, където висят такива календари? — продължи Робин. — Трябва ли да гледат голи жени през цялото време? Не бихте ли могли да отделите няколко месеца от годината за голи мъже? Може би ще позирате вие самият редом с Трейси?
Уилкокс гръмогласно се изсмя.
— Боя се, че ме разбрахте погрешно, г-це — каза Евърторп, опитвайки се да запази самообладание. — Жените не са такива. Те не се интересуват от снимки на голи мъже.
— Аз пък се интересувам — каза Робин. — Харесвам космати мъже с 25-сантиметрови фалоси. — Евърторп зяпна. — Шокиран сте, нали? Но вие смятате, че е напълно нормално да говорите за женски гърди и задници и да разлепвате снимките им навсякъде. Е, аз не смятам това за нормално. То унижава жените, които позират, унижава и мъжете, които ги гледат, унижава секса.
— Всичко това е прекрасно — каза Уилкокс, поглеждайки към часовника си, — но аз имам съвещание тук след около пет минути с техническия мениджър и неговите хора.
— Ще разговаряме по-късно — раздразнено каза Евърторп. — Когато има по-малко намеса.
— Боя се, че твоята няма да стане, Брайън — каза Уилкокс.
— Стюърт Бакстър не смята така — каза Евърторп, отмахвайки настрани бакенбардите си с опакото на дланта си.
— Не ме интересува какво смята Стюърт Бакстър — каза Уилкокс.
— Пак ще говоря с теб, когато твоят силует или ангел-хранител, или каквото и да е там, позволи да кажа една дума и аз! — Евърторп напусна с едра крачка кабинета.
Робин, чиито крака изведнъж омекнаха, след като адреналинът се оттегли от тях, седна отново. Уилкокс, който гледаше намръщено след отдалечаващата се фигура на Евърторп, се извърна и усмихнат каза:
— На мен ми хареса всичко това.
— Тогава значи сте съгласен с мен?