— Мисля, че можем да станем за смях.
— Аз имам предвид принципа. Експлоатацията на женските тела.
— Нямам много време за тези неща — каза Уилкокс. — Но някои мъже така и не порастват.
— Бихте могли да направите нещо — каза Робин. — Вие сте шефът. Можете да забраните тези постери в завода.
— Бих могъл, ако съвсем се побъркам. Само това ми трябва — стачка заради голите снимки.
— Бихте могли да дадете пример поне. В кабинета на секретарката ви има такава снимка.
— Има ли? — Уилкокс я погледна искрено изненадан. Той скочи от въртящия се стол и отиде в съседната стая. След няколко секунди се върна, почесвайки замислено брадичката си. — Чудна работа, никога не я бях забелязвал. „Грешъмс Пъмпс“ ни я бяха дали.
— Ще я свалите ли?
— Шърли каза, че хората на Грешъм обичат да я виждат на стената, като идват тук. Няма смисъл да обиждаме клиентите си.
Робин презрително отметна глава. Тя беше разочарована в очакванията си да се върне от тази експедиция до културното сърце на мрака с някакво похвално постижение, за което да разкаже на Чарлз и Пени Блек.
Уилкокс запали лампите над голямата маса за заседания в другия край на кабинета. Той отиде до прозореца, където дневната светлина бавно притъмняваше, и погледна между вертикалните ленти на щорите.
— Пак заваля. Може би трябва да се връщате. Пътищата ще станат труднопроходими.
— Още е само два и половина — каза Робин. — Мисля, че по програма трябваше да остана при вас цял ден.
— Както желаете — каза той и сви рамене. — Но ви предупреждавам, че работя до късно.
Докато Робин се колебаеше, кабинетът започна да се пълни с мъже в тъмни костюми и вратовръзки в убити цветове, с бледи лица, каквито изглежда имаха всички работещи в завода. Те влизаха неуверено, кимаха с уважение към Уилкокс и поглеждаха косо към Робин. После насядаха около масата, извадиха от джобовете си цигари, запалки и елки, като поставиха тези вещи внимателно пред себе си, сякаш бяха необходими атрибути за някаква игра, на която щяха да играят.
— Къде да седна? — каза Робин.
— Където желаете — каза Уилкокс.
Робин зае място на далечния край на масата срещу Уилкокс.
— Това е д-р Робин Пенроуз от университета в Рамидж — каза той. Сякаш получили разрешение да я разгледат, мъжете едновременно обърнаха глави в посока към нея. — Предполагам, всички сте чули за Годината на индустрията. И всички знаете какво означава „силует“. Пенроуз е моят силует по случай Годината на индустрията. — Той ги огледа изпитателно, като че ли очакваше някой да се засмее. Никой не се засмя. Обясни им накратко схемата „Силует“ и заключи: — Просто работете така, сякаш я няма.
Това за тях беше малко трудно, но само в началото, докато съвещанието започна. Темата беше бракът. Като начало Уилкокс съобщи, че продукцията, отхвърлена от собствените им инспектори, е пет процента, което той смяташе за прекалено голяма загуба, а още един процент се връща от клиентите. Той изброи редица възможни причини — дефектни машини, невнимателна работа, слаб надзор, погрешни лабораторни проби — и помоли отговорниците на всеки отдел да определят главната причина за брак в тяхната област. Робин трудно следеше дискусиите. Мениджърите говореха с неясни, разбираеми само за посветени думи, използвайки технически жаргон, който й беше непознат. Местният гъгнив акцент допълнително затрудняваше задачата й, а димът от цигарите им лютеше на очите й. Тя се отегчи и започна да гледа през прозореца към сивата зимна светлина и прехвърчащия сняг. Снегът вече покриваше целия град, мислеше си тя, играейки си с известен откъс от Джеймс Джойс, за да се развлича. Той падаше върху всяка част на тъмния, огромен град — по бетонните магистрали и по жилищните комплекси без нито едно дърво, падаше по тревните площи на университета и още по-нататък, върху тъмните бурни води на канала Рамидж-Уолсбъри. После изведнъж се заслуша отново.
Те обсъждаха някаква машина, която непрекъснато се разваляше.
— Операторът е виновен — казваше един от мениджърите. — Той не може да се справя с работата. Не въвежда индексите правилно, затова тя блокира.
— Как се казва той? — попита Уилкокс.
— Рам. Пакистанец е — каза някой.
— Не, не е, индиец е — каза друг.
— Добре, и такъв да е. Каква е разликата? Казва се Дани. Дани Рам. Той беше преместен на тази работа миналата година, когато бяхме на зор и набързо го повишихме от прост работник.
— Да се отървем от него тогава — каза Уилкокс. — Той пречи. Тери, погрижи се за това, моля ти се.
— Тери, набит мъж, пушещ лула, извади лулата от устата си и каза: