— Знаете ли къде работи Дани Рам?
Те поклащаха глави, въртяха очи, усмихваха се притеснено и продължаваха да вършат неразбираемата си работа. Накрая попадна на един белокож мъж, преспокойно палещ цигарата си от тридесетсантиметровия пламък на газова горелка, който успя да отговори на въпроса й.
— Дани Рам? — каза той, накланяйки глава, за да не се изгори. — Да, знам го. Що?
— Трябва да му предам нещо.
— Ей го еей-там — каза мъжът, изправяйки се, и посочи към слаб, доста унил на вид азиатец, застанал край сложна машина. Тя вдигаше такъв шум и така поглъщаше вниманието му, че той не забеляза доближаването на Робин.
— Г-н Рам? — каза тя, докосвайки ръкава му.
Той се сепна и завъртя около себе си.
— Да? — изрече той и я загледа.
— Имам важна информация за вас.
— Информация? — повтори той зачуден. — Коя сте вие, моля?
За щастие в този момент машината достигна края на цикъла си и Робин можа да продължи с много по-нормален тон.
— Няма значение коя съм. Информацията е поверителна, но смятам, че трябва да я научите. Канят се да ви оставят да допускате грешки в работата и да ви вписват предупреждения, за да могат да ви уволнят. Ясно? Навреме предупреден — добре въоръжен! Не казвайте на никого. — Тя се усмихна окуражително и протегна ръка. — Довиждане.
Мъжът направи безрезултатно усилие да избърше ръцете си в панталоните и стисна несмело ръката й.
— Коя сте вие все пак? — каза той. — Откъде научихте това?
— Аз съм силует — каза Робин. Мъжът я погледна озадачен, дори леко благоговеещ, сякаш мислеше, че думата означава някакъв свръхестествен пратеник.
— Благодаря ви — каза той.
За да избегне ново ходене по мъките през машинния цех, Робин реши да се върне към паркинга, заобикаляйки сградата отвън, но пътеките бяха покрити с навят сняг и придвижването беше трудно. Тя се изгуби в лабиринта от вътрешни дворове и проходи, които разделяха многобройните сгради, намиращи се в големия двор на завода, повечето от които очевидно неизползваеми или занемарени, а наоколо нямаше никой да я упъти. Най-сетне, след двадесет минути въртене в кръг, когато краката й бяха подгизнали вътре в пропускащите ботуши, а мускулите я боляха от газенето в снега, тя пристигна на паркинга пред административния блок и намери колата си. Изчисти дебелия слой сняг от стъклата и с въздишка на облекчение седна зад волана. Завъртя ключа за запалване. Нищо не се случи.
— По дяволите! — каза Робин на глас, сама в средата на замръзналия паркинг. — Майната ти!
Сигурно акумулаторът беше сдал багажа, защото не се чу даже леко свистене или жужене от стартерния двигател. Каквото и да беше, сама нищо не можеше да направи, защото си нямаше на идея какво се намира под капака на реното. Слезе уморено от колата и мина през паркинга до приемното фоайе, където помоли администраторката с изрусената коса за номера на Пътна помощ. Докато набираше номера, Уилкокс мина по отсрещния коридор, видя я, спря се и дойде.
— Все още сте тук? — каза той, повдигайки вежди.
Робин кимна със слушалката до ухото й.
— Тя се обажда на Пътна помощ — каза изрусената блондинка. — Колата й не ще да тръгне.
— Какъв е проблемът? — каза Уилкокс.
— Нищо не става, завъртях ключа и нищо. Съвсем нищо.
— Нека да я погледна — каза Уилкокс.
— Не, не — каза Робин. — Не си правете труда, моля ви. Аз ще се оправя.
— Хайде стига! — Той тръсна глава в посока към паркинга. — В ден като този Пътна помощ няма да дойде след по-малко от няколко часа.
— Телефонът даваше заето, потвърждавайки в ухото на Робин правилността на неговите разсъждения, но тя остави слушалката колебливо. Последното нещо, което искаше в този момент, беше да се чувства задължена на Уилкокс.
— Няма ли да си сложите палтото? — попита тя, докато минаваха през летящата врата навън в смразяващия въздух.
Уилкокс нетърпеливо поклати глава.
— Къде е колата?
— Червеното рено ето там.
Уилкокс се отправи по права линия, безразличен към снега, който покриваше леките му черни обувки и залепваше по крачолите на панталоните му.
— Защо сте си купили чуждестранна кола? — каза той.
— Не съм я купувала аз, родителите ми я дадоха, когато си купиха нова.
— Защо тогава те са я купили?