— Никога не съм твърдяла такова нещо — каза Робин. — Занимавам се с по-важни неща.
— О, несъмнено — каза Чарлз. — И какво толкова искаше Уилкокс?
— Ами, беше дошъл заради Дани Рам, разбира се. Изглежда, че щом съм излязла, той казал на другите работници какво е замислило ръководството и всички излезли на стачка. Доста глупаво от негова страна, всъщност. Искам да кажа, на Уилкокс не му е трябвало много време да се досети кой му е погодил номер.
— И Уилкокс дойде право при теб да се оплаче?
— Повече от това. Изиска от мен да се върна в завода на другата сутрин и да кажа на Дани Рам и неговите хора, че съм направила грешка и че не е имало заговор за уволняването му.
— Боже мой, какво нахалство! Би ли се мръднала мъничко?
Робин, която лежеше гола с лице към леглото, се извъртя и намести в центъра на матрака. Чарлз, който също бе гол, коленичи, възседна краката й и я поля от раменете до ханша с ароматично масажно масло. После, като затвори внимателно капачето на флакона и го остави настрани, започна да втрива маслото във врата на Робин и по раменете й с дългите си нежни, чувствителни пръсти. Чарлз беше дошъл за уикенда след посещението на Робин в „Прингълс“ и това беше обичайният им начин да завършат съботната вечер, след ходене на кино в Лабораторията по изкуствата, последвано от отлична, нескъпа вечеря в един от местните азиатски ресторанти. Започвайки като най-обикновен, масажът скоро преминаваше в еротичен. По онова време Робин и Чарлз бяха на вълна „непроникващ секс“, не поради СПИН-а (който за хетеросексуалните беше само облаче на хоризонта, не по-голямо от човешка длан, през зимата на 1986), а по идеологически и практически причини. Феминистката теория го одобряваше, пък и беше решение на въпроса с контрацепцията, защото Робин не приемаше противозачатъчните таблетки по здравословни причини, а Чарлз смяташе презервативите за неестетични (макар че Робин, като напълно освободена млада жена винаги си носеше пакетче под ръка в случай на нужда). В момента все още бяха на етап нееротичен масаж. Спалнята бе леко затъмнена и приятно затоплена, като освен радиатора гореше и електрическа печка. Робин подпря глава, обърна се настрани върху една възглавничка и продължи разговора с Чарлз през рамо, докато той втриваше и търкаше.
— Ти отказа, предполагам?
— Е, да, отначало.
— Само отначало?
— Ами след малко той спря да ме заплашва, понеже видя, че това не помага, и започна да използва истински аргументи. Каза, че ако този протест прерасне в стачка, целият завод ще спре работа. Азиатските работници са много единни, каза той, и много неотстъпчиви. Веднъж щом някоя идея им влезе в главите, трудно можеш да им я изкараш.
— Расистки възгледи.
— Да, знам — каза Робин. — Но те са такива неандерталци в това отношение, цялата управа, че след известно време забелязваш само най-вопиющите примери на предразсъдъци. Както и да е, Уилкокс каза, че стачката може да се проточи седмици наред. Леярната щяла да спре снабдяването за машинния цех. Целият завод щял да спре работа. „Мидлънд Амалгамейтид“ можели да решат да намалят загубите си, като напълно го закрият. Тогава стотици хора ще бъдат изхвърлени на улицата, без надежда да намерят друга работа. И всичко това заради мен, това се подразбираше. Разбира се, аз му казах, че грешката си е преди всичко негова. Ако не беше замислял да измами Дани Рам, нищо такова нямаше да се случи.
— Точно така — каза Чарлз, движейки ръбовете на дланите си покрай гръбнака на Робин.
— Той успя да ме разтревожи обаче, трябва да си призная. Искам да кажа, намерението ми беше само да предупредя Дани Рам да бъде нащрек, а не да предизвиквам сериозен индустриален диспут.
— Уилкокс призна ли, че е сбъркал?
— Това всъщност беше решаващо. Казах му, вижте, молите ме да лъжа, да кажа, че нещо, което вече съм казала, не е вярно, когато то е. А вие самият какво ще направите?
— И какво каза той?
— „Всичко, в границите на разумното“. Така че аз казах, добре, искам признание, че е неморално да се отървавате от работник по начина, по който се опитахте да се отървете от Дани Рам и аз искам с нещо да гарантирате, че повече няма да правите така. Той погледна като отровен, но го преглътна и се съгласи. Мисля, че постигнах нещо в края на деня. Ама какъв ден беше само!
— Вярваш ли, че ще удържи на думата си?
Робин се замисли за момент.
— Да, вярвам му.
— Въпреки начина, по който се е отнесъл към онзи индиец?
— Той просто не е осъзнавал, че е неморално, разбираш ли? Не е нещо необичайно да се освобождават от хора по този начин. Не съществува процедура за поправително обучение. Ако някой е повишен в по-висок ранг и не се справя, няма как иначе да се реши проблемът. Невероятно ли ти се струва?