— Съвсем не, това е напълно валидно и за няколко професора в Съфолк — каза Чарлз. — Само дето не можеш и да ги уволниш.
Робин се изкиска.
— Знам какво имаш предвид … Но аз успях да го накарам да се съгласи, че Дани Рам трябва да премине специално обучение.
— Успя ли? Не може да бъде! — Чарлз спря за малко с грижите си, поставил по една ръка на твърдите заоблени ханшове на Робин. — Ти наистина си забележително момиче, Робин!
— Не момиче, а жена — поправи го Робин, но без жлъч. Тя беше доволна от успеха на историята си и от героичната роля, която тя самата бе изиграла. Беше скрила от Чарлз някои свои угризения на съвестта относно това, че помогна да замажат очите на Дани Рам. Ако това беше случка от викториански роман, тя щеше да я изтълкува като пример как един буржоа поддържа друг, щом ножът опре до кокала, но се опита да се самоубеди, че е излъгала за доброто на всички работници в завода — не просто за да спаси кожата на Уилкокс, а и условията, които му постави, бяха гаранция за правилността на действията й.
— И така, разбрахме се аз да кажа на Дани Рам, че съм разбрала погрешно разговора по време на съвещанието, че не съм схванала смисъла на дискусията, която е била именно да му се осигури специално обучение, а не да бъде уволнен.
— И ти го направи? — сега Чарлз слезе от краката на Робин, за да може да ги масажира. Той започна да меси бедрата й и да разтрива мускулите на прасците й, сгъваше и разгъваше глезените й, опъваше стъпалата й и, разделяйки нежно пръстите на краката й, мажеше пространството помежду им с намазнени пръсти.
— Абсолютно. На следващата сутрин, точно в седем и половина, Уилкокс беше отново пред вратата ми с неговия огромен ягуар, за да ме закара до завода. По време на цялото пътуване не каза нито една дума. Вкара ме в кабинета си, а секретарките и другите там се отдръпваха от пътя му като подплашени зайци и се блещеха насреща ми, сякаш бях някакъв терорист, поставен под домашен арест. После той и двама от приятелите му ме заведоха в столовата на специално събрание с азиатските работници от леярната. Сигурно имаше към седемдесет души, в това число и Дани Рам, бяха в обикновени дрехи, не с работни комбинезони. Дани Рам ми отправи нещо като уплашена усмивка, когато влязох. Имаше и няколко белокожи. Уилкокс каза, че са профсъюзни отговорници, дошли да наблюдават и да решат дали стачката да премине в официална. Аз казах, каквото трябваше на Дани, всъщност казах го на всички. Трябва да кажа, че ми приседна в гърлото, като се извинявах, но се справих. След това се оттеглихме в едно друго помещение, мисля, че беше кабинет на управителката на столовата, докато азиатците обмисляха какво да правят. След около двадесет минути те изпратиха делегация да съобщи, че са готови да се върнат на работа, ако на Дани Рам бъде гарантирана работа и им се разреши пет минути платено време за измиване на края на работната смяна. После те излязоха, а Уилкокс и неговите хора се скупчиха в кръг. Уилкокс беше разярен, каза, че времето за измиване няма нищо общо с първоначалния спор и че профсъюзните отговорници са ги подучили на това, но другите двама казаха, че работниците трябва да получат нещо от стачката, иначе ще паднат духом, така че трябва да се споразумеят. След още малко препирни Уилкокс се съгласи да им предложи две минути и накрая те се споразумяха за три, но някак си свидливо така да се каже. В крайна сметка, аз бях лъгала, за да го измъкна от затруднението, а не защото ми харесваше да го правя, но не чух нито една дума за благодарност, нито изобщо каквато и да е дума. Той излезе от залата след събранието, без нищо повече от едно довиждане. Завеждащият „Личен състав“ ме откара обратно до университета — невероятно досаден човек, който през цялото време ми разправяше за синдрома на раздразнените черва. Пристигнах в университета точно навреме за лекцията ми върху „Мидълмарч“. Беше доста странно усещане. Мисля, че беше като излизане от нощна смяна. Денят тъкмо започваше в университета, студентите още се прозяваха и търкаха сънени очи, но на мен ми се струваше, че съм на крак от часове наред. Предполагам, че съм била емоционално пресушена от драмата на събранието и проведените преговори. Чувствах нелепо желание да разкажа на студентите за случилото се, но разбира се, не го направих. Не смятам, обаче, че лекцията ми мина добре. Мислите ми бяха на друго място.
Робин млъкна. Масажът беше достигнал еротичната фаза. Без да й се подсказва, тя се претърколи на гръб. Опитният показалец на Чарлз нежно опипа и погали най-чувствителните й места. Съвсем скоро тя достигна задоволителна кулминация. Сега дойде редът на Чарлз.