Масажната техника на Робин беше по-енергична от тази на Чарлз. Тя размаза масло по целия му гръб и започна да го потупва силно с ръбовете на дланите си.
— Ох! О-ох! — възклицаваше той от удоволствие, а възпълните бузи на бутовете му вибрираха под тези атаки.
— Имаш отвратителна пъпка на задника, Чарлз — каза тя. — Ще ти я изстискам.
— О, не, недей — изстена той. — Боли ме, като правиш това.
Но протестните нотки бяха донякъде престорени.
Робин обхвана пъпката между двата си пръста и стисна яко. Чарлз викна и очите му се напълниха със сълзи.
— Готово, всичко свърши — каза Робин и почисти остатъка от пъпката с памуче. Тя спря да нанася масажни удари и започна да търка и поглажда задната част на бедрата му. Чарлз престана да хленчи във възглавницата. Той затвори очи и дишането му се успокои.
— Ще се върнеш ли следващата седмица? — попита тихо той. — Имам предвид, в завода.
— Едва ли — каза Робин. — Обърни се, Чарлз.
2
Горе-долу по същото време вечерта Вик Уилкокс неспокойно гледаше телевизия с по-малкия си син, Гери, в просторния хол на голямата къща в нео-джорджиански стил с пет спални и пет тоалетни на „Авондейл Роуд“. Марджъри беше на горния етаж, в семейната спалня, и четеше „Щастливи в менопаузата“ или по-точно, беше заспала над нея. Реймънд беше някъде навън на чашка с приятели, а Сандра — на дискотека с пъпчивия Клиф. Гери беше още малък да излиза в събота вечер, а Вик — още не престарял, разбира се, но просто нямаше желание. Не обичаше шумните, фалшиви любезности, разменяни в кръчмите и клубовете; киното винаги бе смятал предимно за място, където се ухажват влюбени двойки през зимните месеци и беше спрял да го посещава скоро след като се ожени, а на театър или концерт по принцип не ходеше. Когато работеше за „Вангард“, те с Марджъри имаха своя, доста весела компания, съставена от други мениджъри и съпругите им, които редовно си гостуваха едни на други по домовете в събота вечер, но се оказа, че на тези партита или преди тях, или между тях стават разни шушу-мушу работи и накрая кръгът се разцепи в атмосфера на скандали и взаимни обвинения. От онези дни насам, Вик се бе движил все нагоре по служебната стълбица до пост, където човек вече няма приятели, само бизнес-познати и целият живот извън работата представлява още едно нейно продължение. Неговата представа за приятно прекарване в събота вечер беше да седне пред телевизора с бутилка уиски, удобна за достигане с ръка, и да гледа „Мач на деня“, като обсъжда най-интересните места с по-малкия си син.
Но тази зима нямаше „Мач на деня“ поради разногласия между футболната лига и телевизионните компании. Футболната лига се беше полакомила за огромни хонорари от права за излъчване и телевизионните компании я бяха отрязали. Задоволството на Вик от даването на този бизнес-урок беше намалено от чувството за собствено лишение. Футболът по телевизията като че ли бе единствената форма на бягство, която му бе останала, и една от малкото теми, на които можеше да води сравнително дружески разговор със синовете си. Когато Реймънд беше малко момче, той често го водеше да гледа мачовете на „Рамидж Сити“, но се отказа, след като през седемдесетте футболните игрища бяха изцяло превзети от банди непълнолетни престъпници с мръсен език. А сега бе лишен дори от телевизионния футбол и се виждаше принуден да седи с Гери в съботните вечери, гледайки стари филми и телевизионни драми, които бяха или скучни или смущаващи.
Филмът, който гледаха тази вечер, всеки момент заплашваше да премине от скучен в смущаващ. Героят и героинята танцуваха буза до буза на музика от касетофон в апартамента на момичето. Ясно беше от вида на музиката и от замечтания копнеж по лицата им, че не след дълго ще бъдат заедно в леглото — без нищо на себе си — и ще се гърчат под завивките, че даже и отгоре на завивките, издавайки задължителните стонове и въздишки. Западането на футбола и увеличаването на сцените с неприкрит секс в медиите изглежда имаше реципрочна връзка със симптомите на национална деградация, макар понякога Вик да си мислеше, че е единственият, който забелязва съвпадението. В днешно време човек можеше да види по телевизията неща, които бяха тайно продавана под тезгяха порнография по времето, когато Вик беше момче. Това правеше семейното гледане неспокойно и неприятно занимание.
— Не ти се гледа повече, нали? — каза той към Гери с привидно нехайство.
— Защо, не е лошо — каза Гери, излегнат в единия фотьойл, без да отделя очи от екрана. Ръката му ритмично се движеше от пликче картофен чипс към устата му и обратно.