— Дай да видим какво има по другите канали.
— Недей, бе, татко!
Без да обръща внимание на протестите му, Вик заигра с бутоните на дистанционното. По другите канали вървяха: документален филм за овчарските кучета, повторение на стара серия детективски филми за (спомни си Вик) убийството на една проститутка и един друг филм, героят и героинята от който бяха вече в леглото и се бореха енергично под завивките. Вик бързо превключи на първия канал, където момичето тъкмо разкопчаваше блузката си пред едно огледало, а мъжът похотливо надничаше зад рамото й. Беше само въпрос на време, помисли си Вик, да удари порнографския джакпот, като попадне на секс сцени по четирите канала едновременно.
— Как може да ти се гледа този боклук! — каза той, натискайки бутона за изключване.
— Уф, татко!
— Пък и е време за лягане — каза Вик. — Мина единадесет и половина.
— Събота е, татко — изхленчи Гери.
— Няма значение. На твоята възраст имаш нужда от много сън.
— Ти просто искаш да си го гледаш сам, нали? — насмешливо каза Гери.
Вик се изсмя презрително.
— Да гледам този боклук? Не, аз също си лягам, лягай си и ти.
Сега Вик трябваше да последва сина си към спалнята, макар че не му се спеше и наистина предпочиташе да остане сам и да догледа филма, просто за да е в течение на последните признаци на обществена деградация. В допълнение към раздразнението му от телевизията, Марджъри го чакаше будна в спалнята и даже имаше желание за разговор. Тя бъбреше през отворената врата на банята, докато той си миеше зъбите, за смяната на тапетите в хола и покупката на буланени покривки за гарнитурата, а когато се върна в спалнята, за да облече пижамата си, го попита дали харесва новата й нощница. Тя представляваше прозрачно изделие от найлон в прасковен цвят с тънки презрамки и дълбоко деколте, което разкриваше значителна повърхност от бледата луничава пазва на Марджъри. Тъмните кръгове около плоските й зърна прозираха през тънката материя като две мръсни петна. Имаше и още нещо необичайно във вида й, но той не можеше да определи какво е то.
— Не е ли малко тъничко за това време, а? — каза той.
— Не ти ли харесва?
— Не е лошо.
— Нали е като в сериала „Династия“?
Вик изсумтя.
— Не ми споменавай за телевизия.
— Защо, какво гледа?
— Обичайните боклуци.
Вик легна в леглото и изгаси нощната си лампа.
— Много си приказлива тази вечер — отбеляза той. — Валиумът губи ли ефекта си?
— Още не съм го пила — каза Марджъри и угаси лампата от своята страна. Намеренията й напълно се изясниха, когато положи ръка на бедрото му под завивките. В същия момент той осъзна, че тя се е поляла със силен парфюм и че изглеждаше различно, седнала в леглото, защото нямаше ролки на главата си.
— Вик — каза тя. — Отдавна не сме … знаеш какво.
Той се престори, че не разбира.
— Какво?
— Много добре знаеш.
Марджъри потърка бедрото му с опакото на ръката си. Някога тя често правеше така, докарвайки го до стоманено втвърдяване. Сега членът му дори не мръдна.
— Мислех, че вече не ти е до това — измънка той.
— Това беше само една фаза. Част от промяната в живота. Така пише в книгата.
Тя светна нощната лампа и се пресегна за „Щастливи в менопаузата“.
— За бога, Марджъри! — изръмжа той. — Какво правиш?
— Къде са ми очилата …? А-ха, да, ето. Слушай: „Можете да изпитате отвращение към семейните връзки за известен период. Това е съвсем нормално и няма защо да се тревожите. С времето, с малко търпение и с разбиращ ви партньор, вашето либ … либи …“
— Либидо — каза Вик. — Фройд го е измислил, преди да открие влечението към смъртта.
— „… вашето либидо ще се възвърне, по-силно от всякога“.
Марджъри остави книгата на нощното си шкафче, свали очилата си, загаси лампата и потъна в леглото до него.
— Значи пак ти се иска? — попита равнодушно Вик.
— Ами, не знам — каза тя. — Искам да кажа, няма как да знам, докато не опитаме. Мисля, че трябва да направим опит, Вик.
— Защо?
— Ами това е естествено за женените. Ти по-рано искаше … — В гласа на Марджъри се появи опасно тремоло.
— Всичко си има край — каза отчаяно той. — Остаряваме.
— Но ти не си стар, Вик, не си толкова стар. В книгата пише, че …
— Майната й на тази книга! — каза Вик.
Марджъри започна да плаче.
Вик въздъхна и светна лампата.
— Извинявай, мила — каза той. — Само че не можеш да очакваш от мене така изведнъж … да се заинтересувам, без нищичко. Мислех, че сме надраснали всичко това. Че не сме … добре … дай ми поне време да се настроя. Окей?