Марджъри кимна и внимателно издуха носа си в хартиена кърпичка.
— Аз имам мои си проблеми, знаеш това — каза той.
— Знам, Вик — каза Марджъри. — Знам, че имаш много тревоги на работа.
— Глупачката от университета непрекъснато ми създава проблеми … после Брайън Евърторп с тъпата си идея за календар, а и твърди, че Стюърт Бакстър я одобрява. Защо ли Брайън Евърторп е толкова гъст със Стюърт Бакстър, че му доверява всичките си идеи, бих искал да знам?
— Аз не съм виновна — подсмъркна Марджъри.
Той се наведе над нея и положи суха целувка на бузата й, преди да загаси отново лампата.
— Разбира се, че не си — каза той.
Но разбира се, беше. Години бяха минали, откакто бе изпитал за последен път спонтанно желание към Марджъри, а сега не можеше дори да се насили. Когато тя уж се бе отказала от секс поради някакъв неин период от живота, той тайно се бе почувствал облекчен. Гърдестото момиче с трапчинки, за което се бе оженил, с годините се превърна в дебелана на средна възраст с боядисана коса и прекалено много грим. Шишкавото й тяло го притесняваше, когато се случеше да я види гола, а що се отнася до ума й, той го притесняваше не по-малко, когато се случеше да го покаже. Нямаше смисъл да се оплаква, защото нямаше начин тя да се промени, да стане умна, духовита и изискана, както и нямаше начин фигурата й да стане елегантна и спортна. Той се беше оженил за нея такава, каквато е — обикновена, всеотдайна, отстъпчива млада жена от тези приятно закръгленички момичета, които бързо стават дебели, и честта го задължаваше да я търпи. Вик имаше старомодни разбирания за брака. Жената не е като колата — не можеш да й сменяш частите, като се износят или шасито започне да поднася. Ако откриеш, че си направил грешка, толкова по-зле, ще трябва да се примириш, просто няма как. Единственото нещо, с което не можеш да се примириш обаче, мислеше си той, е да се любиш с нея.
Дори тази арогантна, постоянно намесваща се жена-феминистка от университета беше много по-секси от бедната стара Марджъри. Може идеите й да бяха откачени, но поне бяха идеи, докато идеите на Марджъри се въртяха все около тапети и булани. Разбира се, онази беше млада, което винаги помага, а и изглеждаше доста добре, стига да ти харесва прическа като нейната, с обръснат врат като на момче (а той не харесваше) и смешни панталони, втикнати в ботушите. Тя изглеждаше по-нормално по халат, когато, бесен от яд, я намери в дома й онази вечер, поемайки всички рискове на пътуването с ягуара в сняг и поледица, и едва не разби вратата й.
Беше отишъл с намерение само да я изплаши и успокои собствените си чувства. Искаше да й каже, че със схемата „Силует“ е свършено и че той ще обясни на университета защо. Но в момента, когато застана лице в лице срещу нея, си помисли, че вместо това може да я убеди да поправи щетите, които беше причинила. Може би тя извади късмет, че тъкмо излизаше от банята. Появата й така, необлечена, автоматично я постави в слаба позиция.
Паметта на Вик прожектира пред него с удивителна яркост образа на Робин Пенроуз, влажните й медени къдрици, босите й крака, тя — обвита в бяла хавлиена роба, която се отвори, когато се наведе да запали газовата печка в нейната тясна, претрупана дневна, и той мерна нежна гръд и част от розово зърно, защото тя явно нямаше нищо под халата. За негова изненада и объркване, пенисът му се втвърди при този спомен. В същия момент Марджъри, пресегнала се вероятно за ръката му, за да я стисне приятелски, а вместо това откри пениса, се изкикоти и измрънка:
— О, значи все пак проявяваш интерес?
После той просто нямаше избор и трябваше да се заеме с това, макар че докато Марджъри охкаше и сумтеше под него, успя да свърши единствено като си представи, че го прави с Робин Пенроуз — просната на килимчето пред газовата печка, захвърлила халата настрани, за да покаже, че наистина няма нищичко отдолу, да, така сладко й отмъщаваше на тази глупава упорита кучка задето го направи за смях пред Брайън Евърторп и прекъсна съвещанието му с тъпи въпроси и после ходеше да разправя измислици на работниците, като едва не осуети шестмесечни търпеливи усилия за повишаване ефективността на леярната — да, така беше добре, да я притежава направо на пода сред невероятния безпорядък от книги, мръсни чаши от кафе и вино, и обложки от плочи, и броеве на „Марксизма днес“, чисто гола, пубисното й окосмяване червено като косата й, мятаща се и гърчеща се под него като актрисите в телевизионните филми, стенеща от удоволствие, въпреки че не иска, а той мушка ли, мушка, и мушка.
Когато се оттегли от Марджъри, тя въздъхна — дали от удовлетворение или облекчение, той не разбра, после опъна нощницата си и се заклатушка към банята. Той самият изпитваше само вина и депресия, както се чувстваше като момче след онаниране. Това, че бе способен да прави любов с жена си само като си представя груби сцени с жена, която той имаше всички основания да мрази, беше достатъчно лошо, но най-горчивата мисъл беше, че ако Робин можеше да научи какво е направил, тя щеше надменно да поклати глава, убедена, че това е пълно потвърждение на феминистките й предразсъдъци. Далече от постигането на подобно отмъщение, Вик изпита мъките на моралното поражение. Седмицата не мина добре, помисли си унило той, заслушан в плискането на вода в бидето в банята, а после пълненето на чаша с вода от чешмата, с която Марджъри щеше да погълне валиума си. Той едва не извика към нея да донесе един и за него.