Вик изпушва втора цигара върху клозетната седалка и преглежда „Дейли Мейл“. Уестлънд и Хезелтайн са все още в заглавията. СЛУХОВЕ ЗА СПИРАНЕ НА НОМЕР 10. МЕГИ ОБЕЩАВА ДА ОХЛАДИ СТРАСТИТЕ. Той прелиства към вътрешните страници. МЪРДОК ПРЕД СБЛЪСЪК С ПРОФСЪЮЗИТЕ. ПРИЗИВЪТ НА ИМАМА ЗА МОЛИТВА КАРА ВИКАРИЯ ДА ГОВОРИ ЗА ЛУДНИЦА. БУЛКА СЕ ОМЪЖВА ДВА ПЪТИ, ЧАКАТ Я НЕПРИЯТНОСТИ. НИЕ СМЕ В СУПЕРЛИГАТА НА НАЦИИТЕ. А, я чакай малко.
„Англия отново е в суперлигата на най-развитите индустриални нации. Според последни проучвания, само Германия, Холандия, Япония и Швейцария могат да се сравняват с нас по икономически растеж, стабилност на цените и твърд баланс на плащанията, казва д-р Дейвид Ломакс, икономически съветник на Натуест.“
„Сравняват“ най-вероятно значи „надминават“. И откога Холандия е станала индустриална суперсила? И така да е, всичко това са раздувки, миражи, стъкмени с помощта на статистиката. Достатъчно е само да минеш през Средна Англия, за да разбереш, че ако ние сме в суперлигата на най-развитите индустриални държави, някой май нещо извърта. Вик е изцяло на страната на Англия, но понякога голословният шовинизъм на „Дейли Мейл“ му лази по нервите. Той дръпва от цигарата и изтърсва пепелта между краката си. Тя пада във водата с леко свистене. ИКОНОМИЧНА ЛЕКА КОЛА ПРЕМИНАВА УСПЕШНО ТЕСТОВЕ.
„«Бритиш Лейлънд» започна изпитания на лек алуминиев двигател, създаден по революционна технология за лека кола-комби, консумиращ само 4,5 л. бензин на 100 мили — световен рекорд за икономична консумация.“
Кога беше последният път, като се хвалехме със световен рекорд на алуминиев двигател? „Хилмън Имп“ като че ли. И къде са сега миналогодишните „Хилмън Имп“? На сметището за скраб, цялата продукция или почти цялата. А заводът „Линуд“ е гробище, трева расте между конвейерните линии, гофрираните покриви се подмятат от вятъра. Кола, която никой не искаше да купи, монтирана в район, избран по политически, а не икономически причини, на стотици мили от доставчиците на части. Той отгръща на страниците, посветени на правителствената политика. ДА ВДИГНЕМ ГОРДО ГЛАВА.
„Така наречената «Индустриална година» започна, както се и очакваше, доста несполучливо. Най-различни комисии от промишления сектор се пенявят по темата за предполагаемото ниско социално положение на инженерите и липса на уважение към инженерните специалности.“
Вик прочита тази статия със смесени чувства. Индустриалната година положително е поредната раздувка. От друга страна, идеята, че обществото недооценява инженерите, е вярна.
В 7:40 Вик излиза от тоалетната. Темпото на действията му се ускорява. Преминава бодро през кухнята, където Марджъри апатично поставя изцапаните чаши и чинии от закуската в машината за миене на съдове, и на бегом се качва по стълбите. Отново в банята „EN SUITE“, където бързо измива зъбите си, сресва косата си. Отива в спалнята, облича чиста бяла риза и костюм. Има шест делови костюма, които редува през седмицата. По-рано смяташе, че пет са достатъчно, но си купи един допълнителен, след като Реймънд се опита да остроумничи: „Щом си с пепеляво-сивия камгар, трябва да е вторник“. Днес е ред на морско-синия ситно раиран. Той подбира диагонално раирана вратовръзка в тъмно червено, синьо и сиво. Напъхва стъпалата си в чифт идеално лъснати черни оксфордки от естествена кожа. Едната връзка, леко разнищена, се скъсва, след като я дръпва по-силно — той псува. Бърника в дъното на гардероба за една стара черна обувка с подходяща връзка и открива кашон, съдържащ съвсем ново радио с вграден часовник, произведено в Хонг Конг, запечатано в прозрачен найлонов плик и поместено във форма от стиропор. Вик въздъхва и прави гримаса. Подобни находки не са редки по това време на годината. Марджъри има навик рано да купува коледните подаръци и да ги крие като катерица, а после да ги забравя напълно.
Когато слиза отново долу, тя се върти из хола.
— За кого е това радио с часовника, а?
— Какво?
— Намерих чисто ново радио с часовник в дъното на гардероба.
Марджъри слага пръст на устата си.
— Шт! Нали трябваше да купя нещо за баща ти.
— Не му ли дадохме вече коледен подарък?
— Да, разбира се. Помня, че се юрна на Бъдни вечер и му купи едно електрическо одеало … Нищо, това ще потрябва догодина.
— Ама той нямаше ли си радио с вграден часовник? Не му ли дадохме такова преди няколко години?
— А, така ли беше? — казва Марджъри безучастно. — Тогава може пък някое от момчетата да го хареса.