Обядът, в знак на уважение към г-н Уилкокс много малко се различаваше през цялата година: телешки или агнешки джолан, гарниран с печени картофи, брюкселско зеле или грах, последван от ябълков сладкиш, целувки или лимонов пай. Веднъж Марджъри реши да експериментира петел с вино по френски от рецепта в някакво списание и г-н Уилкокс въздъхна много нещастно, като му сервираха блюдото, а след това каза, че било хубаво, но той не харесвал чуждестранни рецепти, защото нищо не можело да се сравни с доброто старо английско печено. Марджъри си взе бележка.
След обяда седнаха в хола и г-н Уилкокс се развличаше, а също и, както смяташе той, и цялото семейство заедно с него, като четеше откъси от „Пътеводителя за ресторанти и хотели“ и ги подканваше да познаят цената на едноседмична почивка в най-добър хотел през 1958 или цената на първокласна квартира в Рил.
— Аз даже не знам колко прави седем шилинга и шест пенита, дядо — раздразнено каза Сандра, докато Гери трябваше да бъде обуздаван да не изнася лекция за инфлацията на дядо си. Сандра и Гери се сдърпаха пред телевизора, защото Сандра искаше да гледа „Ийст Енд“, а Гери — да играе компютърна игра. Той си имаше собствен черно-бял телевизор горе в стаята, но за играта трябваше цветен. Когато Вик подкрепи заявката на Сандра, Гери се нацупи и каза, че било крайно време да си има цветен телевизор. Г-н Уилкокс попита колко струва телевизорът в хола и Вик каза, като изгледа свирепо другите членове на семейството, двеста и петдесет паунда. Марджъри се беше зачела с пълна концентрация, мърдайки устни при това, в брошура за поръчки по пощата, която беше дошла заедно със сметката на кредитната й карта и предлагаше ненужни джунджурии — ключодържател, който писука, като му свирнеш, будилник, който спира да звъни, ако викнеш срещу него, надуваема възглавница за спане в самолет, телескопична закачалка за вратовръзки, задвижвана от батерия, апарат за премахване на нежелателно окосмяване чрез коломаска с вграден термостат за регулиране на температурата и комплект машинарии за вана, които раздвижват водата като в джакузи вана — до момента, когато безмилостната викторина на г-н Уилкокс за хотелските цени от 1958 й напомни за лятната отпуска и тя започна да разглежда неделните вестници и телевизионни справочници, изрязвайки талони за получаване на безплатни рекламни брошури. Сандра каза, че са й омръзнали семейните ваканции, защо не си купели собствен апартамент в Испания или Палма де Майорка и да ходят поотделно всеки с приятелите си — предложение, ентусиазирано подкрепено от Реймънд, който тъкмо влезе от кухнята, където беше ял притопления си обяд, защото както обикновено се беше прибрал от кръчмата твърде късно. Освен това той попита баща си дали не би могъл да му заеме двеста и петдесет паунда да си запишат демо-касета на техния състав — молба, която Вик категорично отхвърли. Притиснат между родител, който гледа на всеки нежизненоважен разход като на вид морална низост, и съпруга и деца, които биха изхарчили пет негови годишни заплати при първа възможност, Вик се отказа от какъвто и да е опит да прочете неделните вестници или да се разведри с излизане навън, за да разчисти с лопата кишата върху дворната алея. Нищо не го потискаше така, както летните отпуски — две седмици принудително бездействие, безцелни разходки под дъжда в някой досаден английски морски курорт или търсене на сянка по напечен от слънце средиземноморски плаж. Съботата и неделята бяха достатъчно лоши. Някъде по това време всяка неделя идваше моментът, когато Вик усещаше силно като сърбеж желание да се върне по-скоро в завода.
3
За Робин и Чарлз съботите и неделите бяха и за работа, и за почивка — двете се сливаха до голяма степен. Работа ли беше или почивка, например, да преглеждаш страниците с изкуствоведски отзиви в „Обзървър“ и „Сънди Таймс“, съхранявайки в ума си като във файл информация за последните книги, пиеси, филми и дори мода и мебелировка (защото нищо семиотично не е чуждо на съвременния академичен критик)? Обаче кратката разходка с високи гумени ботуши до местния парк, за да нахранят патиците, несъмнено беше почивка; а след лекия обяд (Робин приготви омлета, а Чарлз се зае със салатата) те се захванаха няколко часа за сериозна работа в тясната дневна-кабинет, докато стана време Чарлз да се връща в Съфолк. Робин имаше куп есета за преглеждане, а Чарлз четеше книга за деконструкцията, която се беше съгласил да рецензира за едно научно списание. Газовият пламък съскаше и подскачаше в камината. Концерт за клавесин на Хайдн кротко дзънкаше от стерео-уредбата. Навън зимното небе притъмняваше, топящ се лед капеше от стрехите и се стичаше по водосточните тръби. Робин, вдигайки поглед от пресроченото есе на Мариън Ръсел за „Тес от рода Дърбървил“ (което впрочем изобщо не беше лошо, така че работата като модел може би се оказваше разумно решение), улови разсеяното вторачване на Чарлз и се засмя.