— Добре, добре — каза Бейсил, когато тя привърши краткия си разказ за преживяванията й в „Прингълс“, — значи си дала своя малък принос за изоставането на английската промишленост, дето така и така не е много конкурентноспособна.
— Дадох своя принос за социалната справедливост в нея.
— Не че ще има ефект в дългосрочен план — каза Бейсил. — Фирми като „Прингълс“ отиват към девета глуха. Меги е абсолютно права — бъдещето на нашата икономика е в сферата на услугите и, може би, в модерните технологии.
— Финансите от сферата на услугите ли са? — попита Чарлз.
— Естествено — каза Бейсил, усмихвайки се. — Още нищо не сте видели. Почакайте до Големия взрив.
— Какво е това?
Бейсил и Деби се спогледаха и избухнаха в смях.
— Не може да бъде! Не четете ли вестници?
— Не и финансовите страници.
— Това е някаква промяна в правилата на борсата — каза Чарлз, — която ще позволи на хора като Бейсил да правят още повече пари.
— Или да губят — каза Бейсил. — Не забравяйте елемента на риск в нашата професия. За разлика от литературно-критическите занимания — добави той, като погледна към Робин. — Което разбира се прави нещата по-интересни.
— Това е просто законна форма на хазарт, не е ли така? — каза Чарлз.
— Точно така. Деби залага по десет-двадесет милиона паунда всеки ден, нали, скъпа?
— Да — каза Деби. — Разбира се, това не е като на конни надбягвания. Човек не вижда парите, те въобще не са негови всъщност, те са на банката.
— Но двадесет милиона …! — каза Чарлз видимо потресен. — Това е почти колкото годишния бюджет на моя университет.
— Трябва да видиш Деби в процес на работа, Чарлз — каза Бейсил. — Това ще ти отвори очите. И твоите, Робин.
— Ами да, защо не? — каза Деби. — Бих могла да ви уредя.
— Може би ще е интересно — каза Чарлз за изненада на Робин.
— Без мен, обаче — каза тя.
Бейсил погледна часовника си, протягайки ръка така, че да видят „Ролекс“-а на нея.
— Време е да тръгваме.
Той настоя да излязат навън да им покаже BMW-то. На задното стъкло имаше лепенка: „Дилърите го правят в гръб“. Робин попита какво значи това. Деби се изкиска.
— „В гръб4“ е като отпускане на заем в дадена валута срещу равностойност в друга.
— О, разбирам, това е метафора.
— Какво?
— Няма значение — каза Робин и обгърна раменете си поради студената вечер.
— То е и шега — каза Бейсил.
— Разбирам, че е предвидено да бъде шега — каза Робин. — Но сигурно ще е досадно за хората след вас по магистралата.
— Никой не се задържа дълго след нас — каза Бейсил. — Тази кола е много бърза. Е, довиждане, сестричке.
Робин подложи буза за целувка първо на Бейсил, после на Деби. След кратко колебание и смутен смях, Деби отърка буза в лицето на Чарлз и пъргаво седна на пасажерското място. Чарлз и Бейсил помахаха един на друг за раздяла.
— Нали не смяташ да ходиш в тази банка? — каза Робин на Чарлз, като се връщаха в къщата.
— Мисля, че може да е интересно — каза Чарлз. — Може да напиша нещо.
— О, да, това е друго — каза Робин, затвори входната врата и тръгна след Чарлз към хола. — И къде ще го публикуваш?
— Не знам, може би в „Марксизма днес“. Или в „Новия държавник“. Напоследък се замислям дали не мога да изкарам нещо като журналист на свободна практика.
— Никога не си се занимавал с такава работа.
— Винаги има първи път.
Робин прескочи употребените чаени чаши на пода и се сви пред газовата печка да се стопли.
— Как ти се стори Деби?
— Доста заинтригуваща.
— Заинтригуваща?
— Ами, в много отношения е като дете, а борави с милиони всеки ден.
— Боя се, че мама ще сметне Деби за неподходяща, ако Бейсил я заведе у дома.
— Ти самата създаде впечатление, че я смяташ за неподходяща.
— Аз ли? — възмутено каза Робин.
— Демонстрираше превъзходство.
— Глупости!
— Може да не си съгласна — каза спокойно Чарлз. — Но си беше така.
Робин не обичаше да я обвиняват в снобство, но съвестта й не беше напълно чиста.
— Добре, де, за какво можеш да разговаряш с такива хора? — каза отбранително тя. — За пари? Отпуски? Коли? И Бейсил е същия. Станал е толкова противен.
— Ммм.
— Нека никога да не ставаме богати, Чарлз — каза Робин, внезапно загрижена да поправи пробива в отношенията им.
— Не мисля, че има такава опасност — каза Чарлз доста язвително, или поне на Робин така й се стори.