Выбрать главу

Робин отвръщаше на Стоукъровите странични реплики с най-нежни усмивки. Не й харесваше ролята на сценичен посредник, но не виждаше как да се отърве от нея. Стоукър държеше тази игра на разговор под контрол.

— Чуждестранна фирма ли е? — каза Уилкокс.

Стоукър поклати бавно глава на ляво и на дясно.

— И това не мога да ти кажа.

— Бих могъл да рискувам и да сваля с два процента отливките с четири отвора — каза Уилкокс след пауза.

— Губиш си времето, Вик.

— Два и половина.

Стоукър поклати глава.

— Тед, ние правим заедно бизнес от доста време, знаеш това — каза укорително Уилкокс.

— Мой дълг е да приема най-изгодната оферта, знаеш това. — Той намигна на Робин. — Той знае това.

— Качеството няма да е толкова добро — каза Уилкокс.

— Качеството е отлично.

— Значи вече зареждате от тях? — попита бързо Уилкокс.

Стоукър кимна, после погледна, сякаш съжаляваше, че го е направил.

— Качеството е отлично — повтори той.

— Който и да е, нищо няма да спечели — каза Уилкокс.

— Това си е техен проблем. Аз си имам мои.

— Бизнесът не върви, а?

Тед Стоукър отговори с лице към Робин:

— Продаваме много на Третия свят — каза той. — Предимно помпи за иригация. Но Третият свят няма пари. Банките вече не им отпускат заеми. Поръчките ни за Нигерия миналата година паднаха с петдесет процента.

— Това е ужасно — каза Робин.

— Да, ужасно е — каза Тед Стоукър. — Може да ни се наложи да преминем на намален работен ден.

— Имах предвид за Третия свят.

— О, Третия свят … — Стоукър показа с жест, че не му е до неразрешимите проблеми на Третия свят.

Докато траеше разговорът, Уилкокс се занимаваше с елката си.

— Три процента — каза той, вдигайки глава. — Това е последното ми предложение. Просто не мога да смъквам още. Кажи да на три процента и ще ти откъсна ръката.

— Съжалявам, Вик — каза Тед Стоукър. — Другата оферта все още остава два процента по-изгодна.

Когато влязоха отново в колата, Робин каза:

— Защо правеше тези сметки с елката, като беше готов да смъкнеш на три процента?

— Да го залъжа, че ме е притиснал и да спечеля пазарлъка. Не че успях. Той е стар инат, този Тед Стоукър.

— Не ти каза коя е другата фирма.

— Аз и не очаквах. Само исках да видя изражението му, като го попитам.

— И какво ти говореше то?

— Че не блъфира. Наистина има някой, който оферира четири или пет процента под нашата цена. И което е по-важно, те вече снабдяват „Роулинсънс“. Това означава, че мога да открия кои са те.

— Как?

— Ще пратя двама от моите хора пред „Роулинсънс“, да стоят в колата и да записват името на всеки товарен камион, който пристигне. Може да мине цяла седмица, ако трябва. С малко късмет ще успеем да открием кой доставя цилиндрични блокове и откъде.

— Струва ли си да се стига чак дотам? — попита Робин. — За колко пари всъщност става дума?

Уилкокс се замисли за момент.

— Съвсем не са много — призна той. — Но заради принципа … Не обичам да ме побеждават — каза той и натисна скоростта така, че ягуарът скочи напред с писък на гумите. — Ако мистериозният доставчик се окаже „Фаундракс“, ще разплача фамилията на Норман Коул.

— Как?

— Ще го унищожа. Ще атакувам другите му клиенти.

— Искаш да кажеш, че ще го убиеш? — шокирана каза Робин.

Уилкокс гръмко се разсмя — първия истински пълнокръвен смях, който тя чу от него.

— Какво си мислиш, че сме — мафия ли?

Робин се изчерви. Неговите приключенски планове да изпрати мъже-съгледвачи я бяха подвели.

— Не, ще ги атакувам с ниски цени — каза Уилкокс, — ще му отнема бизнеса. Танто за кукуригу. Само че нашето танто ще бъде повече от неговото кукуригу. Няма и да разбере откъде е ударен.

— Не виждам смисъла от цялото това разиграване, интриги и удари под пояса — каза Робин. — Когато печелиш в едно — губиш на друго, и обратно.

— Така е в бизнеса — каза Уилкокс. — Винаги съм казвал, че е като щафета. Първо ти си напред, после предаваш щафетата на някой друг и той повежда, после ти го догонваш пак. Но няма финиш. Състезанието никога не свършва.

— И кой печели накрая?

— Потребителят печели — каза Уилкокс почти религиозно. — В края на деня някой си купува по-евтина помпа.

— Защо всички вие — ти, Норман Коул и Тед Стоук, защо не се съюзите и заедно да направите по-евтина помпа вместо да се пазарите за пет процента тук или там?

— А какво ще стане с конкуренцията? — каза Уилкокс. — Нали трябва да има конкуренция.