Той си спомни една картина, която беше видял някога в галерията на Рамидж — бяха ги завели от училище, трябва да бяха минали повече от тридесет години оттогава; но картината се беше запечатала в ума му, а онзиденшният спор с Шърли за голотата отново съживи спомена. Голямо маслено платно с гръцка богиня и няколко нимфи, къпещи се в езеро сред гората, а някакъв младеж надзърта към тях иззад един храст на преден план. Богинята току-що е забелязала нахалника и го гледа с гневен поглед — поглед, който сякаш излиза от картината; този поглед накара да млъкнат дори зяпащите я ученици, иначе винаги готови да се подхилкват и смушкват едни други при вида на голо женско тяло. По някаква причина картината се беше асоциирала в съзнанието му с думата „целомъдрена“, а сега — с Робин Пенроуз. Той си я представи в позата на богинята — висока, с бели крайници, възмутена, насъскваща кучетата си към нахалника. Нямаше място за съпруг или любовник край нея — богинята не се нуждае от мъж-защитник. Ето така си беше мислил за Робин Пенроуз, а тя не беше казала нищо, с което да му подскаже обратното, и затова сега всичко беше още по-объркващо.
Объркващо? Но какво право имаше той да се чувства объркан, като си мисли за личния живот на Робин Пенроуз? Това не е твоя работа, каза си той ядосано. Удари главата си с юмруци, сякаш да вкара малко разум в нея или да изкара глупостите оттам. Какво, за бога, правеше — той, управителният директор на компания за леене и машиностроене с дефицит от тридесет хиляди паунда този месец, седнал в тъмното и замечтан за гръцки богини? Трябваше да е седнал на бюрото и да работи по плана за компютъризиране на стоките и пласмента.
Въпреки това той остана отпуснат в креслото, замислен за Робин Пенроуз и за обяда с нея следващата неделя. Покани я съвсем необмислено и сам се учуди не по-малко от нея. Сега съжаляваше. Трябваше да се възползва от момента, когато тя спомена приятеля си, за да се откаже. Защо настоя — и защо, за бога, покани и приятеля й, когото най-малко желаеше да види? Сигурно и той е интелектуалец, при това без привлекателността на Робин за компенсация. Обядът ще се превърне в трагедия: сигурността в това го прониза като кама, която сам си забива. Утре сутринта ще се събуди с тревожни мисли за този обяд и така всяка сутрин до неделята. А тревогата му ще рефлектира върху Марджъри, която и без това винаги изпада в паника, когато трябва да имат гости. От нервност тя може би ще изпие твърде много шери, ще загори вечерята или ще изпусне някоя чиния. После си я представи как води разговор с Робин Пенроуз — не, това беше прекалено болезнено за въобразяване. Какво биха могли да обсъдят? Семиотиката или буланата? Метафората и метонимията или десена на тапетите? А същевременно баща му ще забавлява приятеля й с цените на дребно от 1948 година, а децата ще се подсмихват или мусят отстрани по обичайния си начин. Кошмарът, който бе извикал пред мисловния си поглед, така го ужаси, че той сериозно се замисли да телефонира на Робин Пенроуз веднага и да анулира поканата. Лесно можеше да измисли причина — забравен ангажимент за неделя, например. Но това ще е само отсрочка. След като бе така настойчив с поканата, ще трябва да удържи на думата си и колкото по-скоро приключеше с всичко това, толкова по-добре. Вероятно и Робин Пенроуз се чувстваше по същия начин.
Вик буквално се гърчеше във фотьойла, като си представяше последствията от собствената си лудост. Той разхлаби яката и вратовръзката си и изрита обувките си. Усещаше, че се задушава — парното беше твърде силно за празна сграда (дори душевните мъки не му попречиха да си отбележи наум, че трябва да завърти термостата на по-слабо, като излиза — това щеше да спести стотици паунда от сметката за отопление). Той затвори очи. Това сякаш го поуспокои. Мислите му се върнаха към спора с Робин Пенроуз в колата за цигарите „Силк Кът“. Тя не е глупава, трябва да й признае, макар че теориите й не са съвсем издържани. Вагина, как пък не! Наистина някои може да я наричат цепка понякога. „Копринена цепка“. Всички кухини … хм … „Копринена кухина“ … путка … ами да, „Копринена путка“. За това не се беше сетил! Хубаво име за пакет цигари. Вик се усмихна уморено на себе си и заспа.