— Няма да ходиш на гости при родителите на Деби, нали?
Настъпи кратко, стъписано мълчание.
— Защо пък трябва да правя това? — каза Чарлз.
— Бейсил ми се обади — каза Робин. — Каза ми, че си оставал през нощта с Деби. Два пъти.
— Три пъти по-точно — спокойно каза Чарлз. — Има ли някаква причина за безпокойство?
— Не, разбира се, че не. Просто се чудех защо не го спомена досега.
— Не ми изглеждаше важно.
— Разбирам.
— Да ти кажа истината, Робин, мислех, че малко ревнуваш от Деби и не виждах смисъл да усилвам враждебността ти.
— Защо ще ревнувам от нея?
— Заради парите, които изкарва.
— Не ме интересува колко пари изкарва — каза хладно Робин.
— Тя ми беше изключително полезна за тази статия. Затова оставах при нея — да говорим на спокойствие. Иначе е невъзможно, докато работи — в стаята на брокерите е лудница. Невероятна лудница.
— Значи не си спал с нея?
Още една напрегната пауза.
— Не в техническия смисъл на думата.
— Какво искаш да кажеш с това „не в техническия смисъл“?
— Ами, направих й масаж.
— Направи й масаж? — Жива и неприятна картина се представи в съзнанието на Робин, как слабото, голо тяло на Деби се извива от удоволствие под мазните пръсти на Чарлз.
— Да. Тя е много напрегната. Такава й е работата, разбираш ли, непрекъснат стрес … Страда от мигрена …
Докато Чарлз описваше симптомите на Деби, Робин бързо прехвърли наум различни въпроси от казуистичен род. Например, представлява ли масажът, масаж като техния, изневяра, ако се приложи към трета страна? Може ли изобщо да се говори за невярност между нея и Чарлз?
— Всъщност, няма нужда от всичките тези подробности — каза тя, като прекъсна по средата на едно изречение. — Исках само да уточня основните неща. Нашата връзка е отворена, нищо не ни обвързва, откакто се преместих в Рамидж.
— И аз това си мислех — каза Чарлз. — Радвам се да чуя потвърждение от теб.
— Но Бейсил не вижда нещата по този начин.
— Не се тревожи за Бейсил. Деби ще се занимае с него. Мисля, че вече не може да го търпи. Той постоянно й се бърка в живота. Предполагам, че използва мен, за да му покаже, че има нужда от лична свобода.
— И ти нямаш нищо против да те използва?
— Е, и аз я използвам в известен смисъл. За моите изследвания. Как вървят нещата при теб?
— Чудесно. Заминавам за Франкфурт следващата седмица. — Тя изрече това, без да се замисли, сякаш мисълта изведнъж избуя неустоимо в главата й.
— Наистина ли? Как така?
— По схемата „Силует“. Вик Уилкокс отива на търговски панаир в сряда, така че трябва да замина с него.
— Е, сигурно ще е забавно.
— Да, и аз така мисля.
— За колко време ще отседнеш?
— Само за една нощ. В модерен хотел, както казва Вик.
— Да дойда все пак да се видим през уикенда?
— Не, няма нужда.
— Добре. Нали не се сърдиш за нищо?
— Разбира се, че не. — Смехът й прозвуча някак остро. — Ще ти се обадя.
— Хубаво — В гласа му се усети облекчение. — Ами тогава, приятно прекарване във Франкфурт.
— Благодаря.
— А кой ще вземе часовете ти, докато те няма?
— Ще поискам съвет от Суолоу — каза тя. — В края на краищата тази програма беше негова идея.
На следващата сутрин, след лекцията си в десет часа, Робин почука на вратата на Филип Суолоу и го попита дали може да й отдели няколко минути.
— Да, заповядай — каза той. В ръцете си държеше дебела папка с документи на циклостил, а лицето му имаше измъчен вид. — Случайно да знаеш какво означава „виремент“?
— Боя се, че не. Какъв е контекстът?
— Доклад за средствата, отпуснати за следващото събрание на деканите и завеждащите катедра, чуй това: „Понастоящем на всяка катедра се отпускат средства за различните разходни пера без възможност за виремент“.
Робин поклати глава.
— Нямам си на идея. Никъде не съм я срещала досега.
— И аз не бях, преди да започнат съкращенията. Точно тогава взе да се появява по всякакъв род документи — доклади на комисии и на работни групи, циркуляри за стипендии и субсидии. Зам-ректорът много обича да я използва. Но аз още не знам какво означава. Няма я в краткия оксфордски речник. Няма я и в никой от моите речници.
— Странно наистина — каза Робин. — защо не попитате някой, който знае? Този, който е написал настоящия доклад например.
— Онзи Бърсър ли? Не мога да го попитам. Месеци наред участвам в комисии с него и най-сериозно обсъждаме „виремент“-а. Как сега да призная, че си нямам и понятие какво означава?
— Може би никой не знае какво означава, но всеки се страхува да си признае — предположи Робин. — Може да е дума, измислена от правителството, за да тероризира университетите.