— Определено звучи неприятно — каза Филип Суолоу. — Виремент. — Той се втренчи с нещастен поглед в документа.
— Причината, поради която исках да се срещнем … — опита се да му напомни Робин.
— А, да, извинявам се — каза Филип Суолоу, отклонявайки вниманието си от мистериозната дума.
— Става дума за схемата „Силует“ — каза тя. — Г-н Уилкокс, на когото съм силует, заминава за Франкфурт по работа следващата сряда и смята, че трябва да отида с него.
— Да, знам — каза Суолоу. — Той се обади по телефона тази сутрин.
— Обадил се е? — Робин се помъчи да скрие изненадата си.
— Да. Уговорихме се университетът да плати половината разходи, а фирмата — другата половина.
— Значи мога да замина?
— Той много настояваше. Изглежда възприема условията на схемата съвсем буквално.
— А кой ще поеме часовете ми в четвъртък? — каза Робин.
— О, немската кухня е доста тежка — каза Филип Суолоу. — Свинско, кюфтета и кисело зеле, такива неща.
— Не, часовете, които ще пропусна — каза Робин по-силно. — Какво да правя с тях? Не ми се иска да останат невзети.
— Разбира се — каза Суолоу доста рязко, сякаш тя беше виновна за недоразумението. — Прегледах графика ти. Имаш доста часове, нали така?
— Да, така е — каза Робин, доволна, че той е забелязал.
— Ще размениш лекцията си в десет часа с една друга, която Боб Бъсби смяташе да изнася следващия семестър по същата дисциплина. А аз ще помоля Рупърт Сътклиф да вземе консултацията ти с третокурсниците в три … — Робин кимна, като се чудеше кой ще бъде по-изненадан от тази новина — Сътклиф или студентите. — Най-трудно е с твоите семинари за „Образа на жената в литературата“ в дванадесет и в два — каза Суолоу. — Струва ми се, че има само един член на колектива свободен по това време. Аз.
— О! — каза Робин.
— Впрочем, каква е темата?
— Женското тяло в съвременната женска поезия.
— А-а, боя се, че не съм достатъчно подготвен за това.
— Студентите трябва да са написали доклади — каза Робин.
— Добре тогава, нямам нищо против просто да насочвам дискусиите, ако това би …
— Би било чудесно — каза Робин. — Много ви благодаря.
Суолоу я изпрати до вратата.
— Франкфурт — каза той с копнеж, — ходил съм там на конференция.
Пета част
„Някои хора твърдят — продължи той все още колебаейки се, — че съществува мъдрост на главата и мъдрост на сърцето. Досега не приемах това, но, както казах, вече нямам доверие в себе си. Преди смятах, че главата е напълно достатъчна. Може би не е напълно достатъчна; но как да се осмеля да кажа, че е така точно тази сутрин?“
1
Може би беше неизбежно Вик Уилкокс и Робин Пенроуз да се окажат заедно в леглото във Франкфурт, макар че нито единият, нито другият потегли от Рамидж с такова намерение. Вик съзнаваше само, че се нуждае от компанията на Робин и иска да я почерпи. Робин съзнаваше само, че иска да бъде почерпена и да се измъкне от рутинното си съществуване поне за малко. Но подсъзнателно други мотиви се разиграваха. Растящият интерес на Вик към Робин преливаше ръба на пълната зрелост и преминаваше в сляпо увлечение. Спокойното приемане на връзката между Чарлз и Деби от страна на Робин прикриваше наранена гордост и тя беше готова да отстоява собствената си еротична независимост. Пътуването до чуждата държава, далече от очите на приятели и семейство осигуряваше идеалното алиби, а луксозният хотел — идеалната обстановка за една кратка авантюра, чийто час беше дошъл. Едва ли бяха необходими вълненията около преговорите с Алтенхофер, опиянението от шампанското и пристрастието на хотелския ди-джей към Дженифър Ръш. Както самата Робин би казала, събитията бяха предопределени.
Вик взе Робин от дома й в 6:30 и подкара бързо през спящото предградие към летището, а тя тихо седеше до него, все още полузаспала. Докато паркираше колата, тя пи чаша кафе и започна да се съвзема. За нея това беше първо идване на местното летище. Чисто новият терминал я впечатли: блестящи стоманени и фибростъклени плоскости, висок сводест таван, електронно табло за заминаващи към половината столици на Европа. Построено (както я информира Вик) с помощ от ЕС, то приличаше на интерфейс между мръсния, унил пейзаж на Средна Англия и по-уверения, широк свят. Широкоплещести бизнесмени с пътни чанти и тъмно-червени кожени куфарчета с дигитални ключалки, небрежно се регистрираха за полетите си до Цюрих, Брюксел, Париж, Милано, сякаш все това правеха всеки делничен ден.