— Вие разбира се искате да запазите мисълта си ясна. Но вашият асистент …?
— О, тя може да пие колкото пожелае — каза Вик нехайно, сякаш държеше да подчертае, че нейното присъствие е чисто декоративно. Той вече й беше отнел докторантурата, представяйки я на германците като „мис Пенроуз“. С фалшивата си табелка на ревера Робин почувства, че няма друг избор, освен да играе ролята, която й се полага и да се забавлява.
— Чистото шампанско бързо ме хваща — превзето се усмихна тя. — Мисля, че е по-добре да го смеся с портокалов сок.
— А, да, Бък Фис, нали? — каза хер Винклер.
— Искате да кажете Бъкс Фис — каза тя, завинаги преподавател, дори и под прикритие. — За разлика от Бък Хаус, там, където живее кралицата.
— Бъкс Фис, Бък Хаус, трябва да запомня това — каза хер Винклер и направи няколко валсови стъпки около масичката. — Хенрих! Чаша Бъкс Фис за дамата! И кафе за мистър Уилкокс, който желае да купи една от нашите прекрасни машини.
— Ако се разберем за цената — каза Вик.
— Ха-ха! Разбира се — засмя се Винклер.
Д-р Пач — висок, мрачен мъж с черна брада, внимателно наля от портокаловия сок и искрящото вино в чаша за шампанско, като я държеше на нивото на очите си, сякаш е лабораторна стъкленица. Винклер я взе от него и я поднесе на Робин с елегантен жест. При това направи лек поклон и леко удари токовете си.
— Информиран съм, че вашият шеф, мис Пенроуз, е капризен клиент.
— Кой ви каза това? — попита Вик.
— Моето разузнаване — каза д-р Винклер и весело се засмя. — В днешно време без шпионаж в бизнеса не може, нали така? — Желаете ли сметана в кафето си, мистър Уилкокс?
— Не, благодаря, само захар. Бих искал да разгледам машината, която предлагате, по-отблизо.
— Разбира се, разбира се. Д-р Пач ще ви обясни всичко. После вие и аз ще обсъдим цената — нещо много по-сложно.
Следващият час мина доста монотонно за Робин, затова не й беше трудно да изиграе неразбиращо безучастие. Те отидоха в изложбеното хале и разгледаха огромната машина за отливки в процес на привидно изпълнение на задача. Д-р Пач обясни с подробности операционните й възможности на отличен английски и Вик изглеждаше впечатлен. Когато обаче се върнаха обратно в павилиона, за да обсъдят условията за покупка, разликата между исканата цена и лимита на Вик се оказа огромна. Винклер предложи да се оттеглят за обяд, изведе ги от изложбения център и след като пресякоха улицата, се озоваха в хотел-небостъргач, където луксът направо се набиваше на очи. Там ги очакваше резервирана маса. Тя беше в един от онези ресторанти, в които първата работа на сервитьорите беше да разчистят масата от перфектно наредените на нея прибори и да ги заменят с нови, още по-изискано и сложно подредени. Робин прие услугите на д-р Винклер като преводач при разчитането на немското меню, като за компенсация си избра най-скъпите ястия — пушена сьомга и месо от сърна. Виното беше превъзходно. Разговорът беше лек и касаеше разликите между Англия и Германия. Робин избягваше да прави каквото и да е съмнително впечатление за наличие на интелигентност, като за всяко свое мнение казваше, че е прочетено във вестник. С привършването на обяда разговорът отново се насочи към бизнес-темата.
— Машината е чудесна — каза Вик, като запали пура, докато отпиваше от кафето с коняк. — Точно такава ми трябва. Проблемът е, че вие искате сто и седемдесет хиляди паунда за нея, а аз съм упълномощен да платя сто и петдесет.
Д-р Винклер се усмихна с едва доловимо отчаяние.
— Може да уредим известна търговска отстъпка.
— В какъв размер?
— Два процента.
Вик поклати глава.
— Не си струва да говорим. — Той погледна часовника си. — Имам друга среща днес следобед.
— Да, разбира се — каза унило Винклер. Той кимна към сервитьора за сметката. Вик се извини и отиде до „гардеробната“. Винклер и Пач размениха няколко думи на немски, които Робин чу, като същевременно пиха по още едно кафе и хапнаха шоколадови трюфели. Малко след това тя се изправи и с жест на притеснение попита за пътя към дамската тоалетна. Постоя отпред, докато Вик се появи от съседната врата с надпис „Herren“.
— Готови са да приемат твоята цена — каза тя.
Лицето му светна.
— Така ли? Това е страхотно!
— Но има някаква уловка, струва ми се. Пач каза: „Не можем да го направим с …“ счу ми се нещо като „семе“, мисля, че говореше за някаква „система“, а Винклер каза: — „Добре, той не уточни дали със … това … или без него“.
Вик се намръщи и прокара пръсти през косата си.
— Хитри негодници. Опитват се да ми пробутат електромеханична контролна система.