— Идваме от земите на цар Хайнрих — отвърнал Франц.
— Говори се, че вашият цар е много жесток и че много хора е погубил — казал грънчарят мрачно. — Тук, в нашето царство, е съвсем различно — принцеса Елза е мъдра, добра и справедлива и хората са доволни и щастливи.
Франц навел глава, мъка свила сърцето му.
— Хайде по-добре да отидем да разгледаме града — казал Вилем.
Тръгнали двамата из града и скоро стигнали до реката, която течала край двореца. Там се били струпали много хора и всички гледали към върха на голямото дърво, където стояла Елза. Когато се приближили, Франц погледнал нагоре, видял красивата принцеса и се строполил в несвяст на земята. Верният му приятел Вилем го повдигнал и го отвел настрани. После се отправили към дома на грънчаря. Вилем му разказал какво се е случило, а той рекъл:
— Твоят приятел Франц е наистина достоен да стане зет на царя. Ако знаех, че той ще ме приеме, бих отишъл да измоля Добрата фея Елза за него.
Тогава Вилем повел разговора в друга посока.
— А кой беше учител на принцесата? — попитал той.
— Доколкото знам, това беше един стар мъдрец, който живее в близост до двореца. За какво ти е той? — отвърнал грънчарят.
— Искам да говоря с него, може да ми даде някой добър съвет.
— Добре, аз ще те заведа при него.
Вилем и грънчарят отишли в дома на стария мъдрец. Той живеел в скромна каменна къща, цялата отрупана с дебели книги.
— Какво искаш от мен, момко? — попитал мъдрецът. — Ако мога, ще ти отговоря.
— Трябва да помогна на своя приятел. Ала задачата е трудна и затова дойдох тук, за да се посъветвам с теб.
— Да не би да ме питаш за принцеса Елза? — с усмивка казал мъдрецът.
— Точно за нея искам да те питам — отвърнал Вилем.
— Веднага се вижда, че ти си умен и добър момък. Принцесата учи при мен до петнадесетата си година. После в двореца пристигна един магьосник, който я научи на своите чародейства. Много царе, принцове и рицари се опитваха да спечелят сърцето й и да разгадаят тайната й, но никой до днес не е успял. Но мисля, че аз ще мога да ти помогна. Дървото, на което стои принцесата, не е обикновено. Отвътре то е кухо, а до върха му може да се стигне по една вита стръмна стълба. Входът към стълбата се намира под водата. Като се гмурнеш в реката, недалеч от дървото ще видиш една голяма желязна врата. Ще я отвориш и скоро ще се озовеш в основата на стълбата.
На другия ден Вилем взел едно дълго въже и отишъл на реката. Огромна тълпа се била насъбрала край брега. Скоро пристигнал и царят със своята бляскава свита. Вилем пристъпил напред и всички приковали поглед в него в очакване да видят какво ще се случи. Тогава той се гмурнал във водата и повече не се показал.
— Удави се! Водата го погълна! — развикали се хората.
Ала само след няколко минути Вилем се появил на върха на дървото и хванал принцесата за ръка. В първия миг всички онемели от почуда, а после възгласи на радост и възхищение огласили цялата околност. В това време Вилем вързал с въжето принцесата за кръста и внимателно я спуснал надолу, а след това бързо и ловко слязъл от дървото. Щом стъпил на земята, царят го прегърнал, целунал го по челото и наредил да приготвят сватбената трапеза. Но Вилем коленичил и рекъл:
— О, господарю! Сватбата не бива да стане веднага. Принцесата иска да ми зададе три въпроса. Първо трябва да й отговоря и тогава гощавката може да започне.
Царят не искал и дума да чуе повече, но Вилем бил толкова упорит, че накрая той се съгласил. Всички тръгнали към двореца, за да чуят въпросите на принцесата.
Една от придворните на Добрата фея Елза се приближила до Вилем, подала му голям бисер и казала:
— Принцеса Елза чака твоя отговор.
Вилем помолил да му донесат кутията с бисерите. Разгледал всички бисери и избрал зърно, същото като онова, което принцесата му била изпратила. Дал бисера на нейната придворна и рекъл:
— Ето моя отговор. Занеси го на своята господарка.
Девойката занесла двата бисера на принцесата, а тя се усмихнала и казала:
— Сега отнеси бисерите обратно на момъка, нека да отговори на втория ми въпрос.
Тогава Вилем избрал от кутията най-красивия бисер, прибавил го към другите два и ги дал на девойката.
— Ето моя отговор — казал той.
Девойката предала отговора му на принцесата, а тя изнизала от огърлицата си най-големия бисер, сложила го в едно сребърно блюдо и посипала вътре захар. Дала блюдото на своята придворна и казала:
— Нека сега да отговори на третия ми въпрос.
Вилем взел сребърното блюдо, сипал вътре студена вода, направил кашица и върнал обратно блюдото на принцесата. Като получила отговора, принцесата извикала: