Кърт Вонегът
Добре дошли в маймунарника
И така, един майски следобед Пит Крокър, шериф на областта Барнстейбъл, която се простираше върху целия Кейп Код, влезе във Федералната приемна по етичните самоубийства в Хаянис и каза на двете близо двуметрови стюардеси да не изпадат в паника, но имало основания да се вярва, че зловещият празноглавец Били Поета се е насочил към Кейп Код.
Под „празноглавец“ се разбираше човек, който отказва да взема етичните хапчета за контрол над раждаемостта по три пъти на ден. Наказанието за това беше 10 000 долара глоба и десет години затвор.
Това бе по време, когато населението на Земята бе достигнало седемнайсет милиарда човешки същества — твърде много, твърде големи бозайници за такава малка планета. Хората буквално бяха наблъскани като сардели.
Сарделите са малки морски рибки, които се консервират.
Така че Световното правителство бе започнало двустранна атака срещу пренаселването. От една страна насърчаваше етичните самоубийства, което означаваше да отидеш в най-близката Приемна за етични самоубийства и да поискаш стюардесата да те убие безболезнено, докато си лежиш на Баркалонг. От друга страна задължаваше всички да вземат етични контрацептиви.
Шерифът обясни на двете стюардеси, които бяха хубави, корави и високоинтелигентни момичета, че за да се залови Били Поета по всички пътища са поставени патрули и че околността ще бъде претърсена къща по къща. Основният проблем бил, че полицията не знаела как изглежда той. Единствените човешки същества, които са го виждали и познавали лично, били предимно жени и показанията им за ръста, очите, цвета на кожата и теглото му се разминавали фантастично.
— Не е нужно да ви напомням, момичета — продължи шерифът, — че празноглавците са много чувствителни от кръста надолу. Ако Били Поета се появи тук и започне да ви създава неприятности, един ритник на подходящото място ще свърши чудеса.
Имаше предвид факта, че етичните хапчета за контрол над раждаемостта всъщност правеха хората безчувствени от кръста надолу.
Повечето мъже казваха, че чувстват долната си половина като парче студено желязо или дървено блокче. Повечето жени казваха, че чувстват долната си половина като мокър памук или вкисната бира. Хапчетата бяха толкова ефикасни, че бихте могли да завържете очите на някого, да го накарате да изрецитира наизуст Гетисбъргската реч, да го изритате по топките и той да не пропусне нито сричка.
Хапчетата бяха етични, защото не нарушаваха човешката детеродна способност, което би било неестествено и неморално. Хапчетата просто лишаваха секса от всякакво удоволствие.
По такъв начин моралът и науката вървяха ръка за ръка.
Двете стюардеси в Хаянис бяха Нанси Маклуън и Мери Крафт. Нанси беше ягодоворуса. Мери беше блестящо кестенява. Униформата им се състоеше от бяло червило, тежък очен грим, пурпурни прилепнали гащеризони без нищо отдолу и черни кожени ботуши. Заведението им беше малко — разполагаха само с шест места за самоубийство. При добра седмица, например преди Коледа, се случваше да приспят до шейсет души. Правеха го с инжекция.
— Искам да ви уверя, момичета — каза Крокър, — че ситуацията е под контрол. Можете да продължавате работата си както обикновено. Това е всичко.
— Дали е всичко? — попита го Нанси.
— Не разбирам.
— Не чух да казвате, че е тръгнал направо към нас.
Шерифът сви рамене с престорена невинност.
— Все още не сме сигурни в това.
— Според мен всички знаят за Били Поета само едно — че специализира в обезчестяването на Стюардеси от Приемните за етични самоубийства.
Нанси беше девствена. Всички стюардеси бяха девствени. Освен това имаха високи научни степени по психология, също така бяха и квалифицирани медицински сестри. Освен това трябваше да са закръглени и розови и високи най-малко шест фута.
Америка се бе променила в много отношения, но все още не беше възприела метричната система.
Нанси Маклуън се обиди, задето шерифът се опитваше да ги предпази с Мери от пълната истина за Били Поета — сякаш наистина бе възможно да изпаднат в паника, ако я чуеха. Тя му каза това.
— Колко време, според вас, едно момиче ще се задържи на работа в СЕС — имаше предвид Службата по етични самоубийства, — ако се плаши толкова лесно?
Шерифът отстъпи крачка назад и се почеса по брадичката.
— Не много, предполагам — каза той.
— Точно така — отсече Нанси и скъси дистанцията помежду им, като му даде възможност да вдъхне аромата на дланта й, изправена в готовност за каратистки удар. Всички стюардеси бяха специалистки по джудо и карате. — Ако искате да разберете колко сме безпомощни — продължи тя, — само тръгнете към мен и ми кажете, че сте Били Поета.