Выбрать главу

На масата гореше свещ. Имаше кофа с лед, две чаши и бутилка шампанско. Шампанското бе също толкова незаконно, колкото и хероина.

Били свали очилата си, усмихна й се стеснително, срамежливо и каза:

— Добре дошла.

— По-близо от това няма да дойда.

— Там, където сте, сте много красива.

— Какво трябва да кажа в отговор? Че си страхотен хубавец? Че изпитвам непреодолимо желание да се хвърля в мъжествените ти ръце?

— Ако искате да ме направите щастлив, несъмнено трябва да постъпите точно така. — Каза го смутено.

— Ами моето щастие?

Въпросът изглежда го озадачи.

— Нанси… та нали за това става дума!

— Ами ако моята представа за щастие не съвпада с твоята?

— А каква, според вас, е моята представа?

— Нямам намерение да се хвърля в ръцете ти, нямам намерение да пия от тази отрова, нямам намерение да помръдна оттук, освен ако някой не ме принуди със сила — отсече Нанси. — Така че представата ти за щастие ще се окаже осем души, които да ме държат неподвижно върху масата, докато ти храбро държиш насочен към главата ми зареден пистолет… и правиш каквото искаш. Само така може да стане, така че повикай приятелите си и приключвай!

Което той и направи.

Не й причини болка. Дефлорира я с медицинска прецизност, която й се стори зловеща. След като свърши, видът му не беше дързък или горд. Точно обратното — чувстваше се ужасно потиснат.

— Повярвай ми — каза й той, — ако имаше друг начин…

Тя му отговори с каменна гримаса… и с безмълвните сълзи на унижението.

Помощниците на Били Поета освободиха от стената една койка, не по-широка от рафт за книги, и тя позволи да я положат на нея. Отново остана сама с Били. Колкото и едра да беше — като контрабас върху тесния рафт — сега се чувстваше дребна. Завиха я с някакво протрито одеяло от военния резерв. Нейна идея беше да дръпне един ъгъл от него, за да скрие лицето си.

По звуците се досети какво прави Били, а то не беше много — седеше до масата, от време на време въздишаше, от време на време сумтеше и прелистваше страниците на книгата. Запали пура и миризмата й започна да се процежда под одеялото. Били пое дим и започна да кашля, кашля, кашля.

Когато кашлицата замря, Нанси заговори с ненавист изпод завивката:

— Ти си толкова силен, толкова властен, толкова здрав. Трябва да е прекрасно да си така мъжествен.

Били само въздъхна при тези думи.

— Аз не съм типична празноглавка — продължи тя. — Това, което направи, не ми хареса никак.

Били изсумтя, прелисти страница.

— Предполагам, че всички други жени са го харесали. Било им е недостатъчно.

— Не.

Нанси откри лицето си.

— Как така „не“?

— И те бяха като теб.

Това накара Нанси да се изправи и да се втренчи в него.

— Жените, които ти помогнаха тази вечер…

— Е?

— С тях си постъпил, както постъпи с мен, нали?

Той не вдигна очи от книгата.

— Точно така.

— Тогава защо не те убиха, вместо да ти помагат?

— Защото разбират — отвърна Били и добави благо: — Те са благодарни.

Нанси стана от леглото, приближи се до масата, улови се за ръба й, наведе се към него. И му каза натъртено:

— Аз не съм благодарна.

— Ще бъдеш.

— И как точно ще се случи това чудо?

— С времето — отвърна Били.

Той затвори книгата, изправи се. Нанси изпадна се почувства объркана от магнетизма му. Някак си Били отново държеше положението в ръцете си.

— Това, което преживя, Нанси — обясни й той, — е типична първа брачна нощ на порядъчно момиче отпреди сто години, когато всички са били празноглавци. Разбира се, тогава младоженецът не е имал помощници, защото най-често младоженката не е искала да го убива. Иначе, обаче, нещата са били почти същите. Това е пижамата, която пра-прадядо ми е носел през първата си брачна нощ в Ниагара Фолз. — Според неговия дневник, младата му съпруга плакала цяла нощ и повърнала два пъти. С времето обаче, се превърнала в сексуален ентусиаст.

Сега беше неин ред да отговори, като не отговори. Разбра думите му. Уплаши се, след като толкова лесно схвана, че от неприязън в началото, желанието за секс може да нараства и нараства.

— Ти си много типична празноглавка — продължи Били. — Ако сега се осмелиш да се замислиш, ще си дадеш сметка, че си ядосана, защото съм твърде лош любовник, а освен това съм и такъв смешен на вид смотаняк. Отсега нататък не можеш да не мечтаеш за партньор, истински достоен за Юнона като теб. И ще го откриеш — висок, силен и нежен. Движението на празноглавите се разраства с всеки изминал час.