— Но… — започна Нанси и млъкна. Погледна към изгряващото слънце през илюминатора.
— Какво, но?
— Светът днес е в това състояние, заради празноглавието в по-стари времена. Не разбираш ли? — Говореше умолително. — Светът повече не може да си позволи да прави секс.
— Разбира се, че може — възрази Били. — Не може да си позволи само да се размножава.
— Тогава защо са тези закони?
— Това са лоши закони — каза той. — Ако се върнем назад в историята, ще видим, че хората, които най-много са искали да управляват, да правят закони, да прилагат закони, да казват на всекиго какви иска да са нещата тук, на Земята Всемогъщия Бог… тези хора винаги са прощавали на себе си и на приятелите си всичко. Но са били абсолютно отвратени от естествената сексуалност на обикновените мъже и жени.
Не знам защо е така. Това е един от многото въпроси, които ми се иска някой да зададе на машините. Знам едно — триумфът на това отвращение и ужас сега е пълен. Почти всички мъже и жени се чувстват като нещо, което котката е довлякла от улицата. Единствената сексуална красота, която един мъж днес може да види, е в жената, която ще го убие. Сексът е смърт. Ето ти едно злокобно равенство — сексът е смърт. Което трябваше да се докаже.
Така че, виждаш, Нанси — продължи Били, — посветих тази нощ, а и много други преди нея, на усилията си да възстановя известно количество невинно удоволствие на този свят, който е по-беден на удоволствия, отколкото би трябвало.
Нанси седна безмълвно и наведе глава.
— Ще ти кажа какво направил пра-пра-дядо ми на сутринта, след първата си брачна нощ.
— Не мисля, че искам да го чуя.
— Няма никаква жестокост. По-скоро е нежно.
— Може би точно затова не искам да го чуя.
— Прочел на жена си едно стихотворение — Били взе книгата от масата. — В дневника му пише кое е то. Тъй като не сме съпруг и съпруга и може да не се видим много, много години, бих искал да ти го прочета, за да знаеш, че съм те обичал.
— Моля те, недей… Няма да издържа.
— Добре. Ще оставя книгата тук и ще отбележа мястото, в случай че поискаш да го прочетеш по-късно. Ето началото:
Върху книгата Били сложи едно флаконче.
— Освен това ти оставям тези хапчета. Ако вземаш по едно на месец, никога няма да имаш деца. И въпреки това ще си празноглава.
Той си тръгна. Всички си тръгнаха, освен Нанси.
Когато най-накрая тя вдигна очи към книгата и флакончето, видя, че на него има етикет. Ето какво пишеше на етикета: ДОБРЕ ДОШЛИ В МАЙМУНАРНИКА.