— Ще ви кажа какво съм решила — отговаря Одри с безизразен глас, но решителният й поглед не трепва.
— После, после! — махва Хелсингфорт с ръка, сякаш отпъжда муха. — Не е сега моментът. Готвя се да се любя с Мартинели.
— За Мартинели се отнася.
— Не мога да повярвам. Вие не оценявате доктора. Грешите. Един бог само знае — хапливо се изсмива тя — колко се възхищавам от блестящата ви интелигентност, Одри, но физически вие сте самото безличие. И от тази гледна точка Мартинели е с голямо предимство пред партньор като вас. Той има всичко онова, което вие нямате. Не говоря за специфичните му атрибути. Мартинели си има много други преимущества: мускули, твърди устни, добра окосменост.
Ако вечно възмутеният и фалшив тон на Хелсингфорт не ме дразнеше толкова, аз просто бих се възхитил от изобретателността й в областта на моралното изтезание: „твърдите устни“ например. И виждам как устните на Одри се свиват. След всеки нов, подъл удар тя трепва и побелялото й лице потръпва. Стои изправена, неподвижна, с ръце зад гърба. Остава само да я завържат върху кладата и да доближат запалената факла.
Въпреки непоколебимата й решителност, а може би тъкмо заради нея думите трудно излизат от устата й. Устните й са слепнали една о друга и когато най-после ги разтваря, не се чува никакъв звук.
— Хайде, Одри, говорете, говорете — подканя я Хелсингфорт. — Приличате на риба на сухо. Това чакане е непоносимо. Говорете, моля. Не разбирам беззвучни думи.
— Хилда! — промълвя едва чуто Одри.
— Най-после! — възкликва Хелсингфорт.
— Хилда, моля ви да сложите край на вашия роман с Мартинели.
Хелсингфорт се разсмива.
— Роман! Добре ли чух? Какъв речник! Изостанала сте с цял век, Одри! Не става въпрос за роман, а за най-обикновена промяна в техниката на оргазма. Пак ли да ви повтарям, че оргазмът е количествено различен…
— Хилда!
— Какво, Хилда!
— За последен път ви моля, Хилда, отпратете Мартинели.
— За последен път? — възкликва Хелсингфорт. — Кажете ми веднага какво ще стане, ако не се подчиня.
Кратка пауза, след която Одри изрича с беззвучен глас:
— Ще се убия.
— Чудесно — отговаря Хелсингфорт, — значи дотам сме стигнали! Заповядвате ми да направя нещо и ако не го изпълня, ще се убиете. Какво детинско изнудване. Не си ли помислихте, че нямате шанс дори едно на милион да ме сплашите?
— Не е изнудване — тихо отвръща Одри. — Просто не искам отново да преживея онова, което току-що преживях.
При тези думи лицето й се изкривява от болка и е явно, че казва истината.
— Искате да кажете, Одри — престорено се учудва Хелсингфорт, — че страдате само при мисълта Мартинели да се люби с мен?
— Знаете го много добре.
— Ами то си е ваша работа. Не е моя. Оправяйте се с вълненията си.
Мълчание.
— Хилда — заявява Одри с нисък, сдържан глас, — ще се убия.
Хелсингфорт повдига мощните си рамене.
— Още едно самоубийство с приспивателни. Петнадесет дни в клиника. И големи разходи за мен.
— С това ще се убия — додава Одри. Ръцете й се отделят от гърба и в дясната й длан се появява малък револвер.
— Ах, гадинка такава! — студено я срязва Хелсингфорт. — Пак сте ровили в чантата ми. Нали ви забраних!
— Искам отговор, Хилда — казва Одри и опира цевта на револвера в гърдите си.
Гласът й трепери, но не и ръката. Появата на оръжието променя всичко. Вадички пот потичат по гърба ми, сърцето ми се разтуптява. В този миг напълно съм уверен, че Одри ще стреля. Предполагам също и Хелсингфорт, защото замълчава.
Но когато отново проговаря, думите й прозвучават като най-унищожителна насмешка:
— Одри, вие сте лекомислена. Когато човек иска да се убие, пъха цевта на револвера в устата си или в най-лошия случай я опира о слепите си очи. А вие предпочитате да си направите една дупчица където й да е по гърдите, за да не се обезобразите. И на всичкото отгоре сте се погрижили да се убивате в присъствието на лекар. За всичко сте помислили.
Решавам веднага да се намеся и възмутено възразявам:
— Не бива да говорите така, Хелсингфорт! Нищо не мога да направя за Одри, ако тя си тегли един куршум в гърдите. Нито пък доктор Рилке в Блувил. Ще трябва да се пренася чак в Монтпелие. И то при условие куршумът да засегне белия дроб. Засегне ли сърцето, всичко е свършено.
— Млъкнете, Мартинели — срязва ме тя и ме поглежда враждебно. — Одри дори не знае къде се намира сърцето. Погледнете цевта. Много е наляво.