Истината е обаче, че тъкмо в този момент трудно би могла да предприеме каквато и да е бойна операция срещу Канада. Веднага щом направих публично своите разкрития, те бяха подхванати от нелегалните радиостанции, работещи чрез „ние“ на територията на САЩ, и започнаха да се разпространяват с милиони позиви и брошури. А антибедфордистките партизани минаха навсякъде в настъпление и принудиха правителствените милиционерски отряди — в които дезертьорките непрекъснато се увеличаваха — да водят отбранителни боеве.
Независимо от това, пред вид все по-войнствените и истерични декларации на Бедфорд през цялата седмица преди подвеждането й под съдебна отговорност, можеха да се очакват апокалиптични репресалии, но тъкмо тогава президентът Дьофромон даде в Париж пресконференция, на която, говорейки за тежките опасности, надвиснали над Канада, заяви, че френски атомни подводници кръстосват край нейните брегове и Франция — както се изрази той — „няма да остане със скръстени ръце“, ако бъде нападната нейната съюзничка.
За щастие, изправянето на Бедфорд пред Сенатския съд на САЩ, ръководен от председателя на Върховния съд, разсея напълно тези страхове. Защото макар и Бедфорд да запазваше всички прерогативи и изпълнителската власт, моралният й авторитет бе силно разклатен, а политическата й власт твърде осезателно парализирана, за да предприеме такова сериозно действие срещу северната си съседка.
Процесът по всяка вероятност щеше да се проточи и аз се приготвих за дълъг престой в Отава. В действителност съвсем не се получи така, но аз все пак имах удоволствието да видя пущането в масово производство на нашата ваксина и започването на първите ваксинации. По принцип се смята, че епидемията в една страна е спряна, когато 30% от хората са ваксинирани. Този скромен процент винаги ме е учудвал, но и в дадения случай той се оказа отново точен. В Канада статистическите данни за смъртните случаи от енцефалит 16 намаляваха непрекъснато с приближаването към съдбовните 30%. А след като те бяха надхвърлени, броят на умиращите дневно стана незначителен.
Тези новини бяха предадени от нелегалните радиостанции на „ние“ в САЩ и развихриха невероятна буря срещу Бедфорд. При нормални условия гневът на общественото мнение би трябвало да се излее преди всичко чрез пресата, но тя все още бе ограничена от извънредните мерки, наложени от Бедфорд и проявяваше съвсем несвойствена за нея боязливост. Така че насилието се оказа единственият възможен начин на изказ за огромните тълпи, които в повечето американски градове излязоха по улиците и площадите, за да искат внасянето на канадската ваксина и оставката на Бедфорд.
Случилото се потвърди за сетен път, че сблъска ли се една манифестация с въоръжена полиция, тя винаги завършва с жертви. И ако в повечето американски градове безредиците доведоха само до материални загуби, без да се пролива кръв, то стана защото женските отряди бяха прекалено заети в борбата си с партизаните по селата, за да се намесват и в градовете. Затова пък във Вашингтон, където Бедфорд бе съсредоточила много войскови части за собствената си безопасност, манифестацията се изроди в метеж, а метежът — в истинско сражение. Създаде се на местно равнище положение на гражданска война с всички произтичащи от него жестокости и от двете страни.
Бездейно в първите дни, многобройното чернокожо население във Вашингтон най-неочаквано се разбунтува на петия ден и плъзна из града. Според слуховете, отстъпвайки пред настояването на Сената, Бедфорд скоро щяла да внесе ваксината, но това щяло да стане тайно, защото била предназначена само за белите. А на червите Бедфорд била наредила да се раздава по месторабота, без тяхно знание, безцветен и безвкусен каладиум сегинум, измислен от някакъв учен.
Тези „новини“, научих го впоследствие, бяха съвсем неоснователни и „ние“ не носеше никаква отговорност за разпространяването им. Те спонтанно излязоха от средите на чернокожите, своеобразно психическо прегряване, резултат от създалото се напрежение и от вековното им чувство за несигурност. Един много симпатичен факт — докато траеше епидемията, в повечето щати настъпи, така да се каже, примирие между черни и бели. Но примирието бе прекъснато, щом дойде ред да се предотврати заболяването. Още преди да се появи ваксината в САЩ, черните американци вече се смятаха за лишени от нея.