Някои от тях, между другото, съвсем скоро станали очевидни. Арчи имал вроден усет за протоколната йерархия — продължаваща да бъде все така важна във Вашингтон. С малко труд той проникнал във всички тайни на етикета и ги овладял, а естествената му тактичност направила останалото: той винаги си спомнял имената на хората, умеел да слуша и притежавал таланта да говори изискано, без никого да злепоставя. Той станал главният коз на Елизабет Хоуп, когато тя възобновила приемите в Белия дом.
А колкото до приемите по времето на Бедфорд, те се били превърнали в отблъскваща пародия. Тъй като мъжете били прогонени от тези събирания, самотните жени компенсирали отсъствието на омразните мъжкари с демонстрирането на свръхмъжественост, която се отразявала пагубно на поведението им. Свикнали да пият прекалено много на официалните вечери в Белия дом, да се търкалят по креслата, да говорят цинизми. Според очевидци, сред които и един „А“, нает като салонен управител, защото работил в „Максим’с“, някои, в израз на своеобразен протест срещу мъжкото лицемерие, „се оригвали и пърдели на масата“.
От само себе си се разбира, че никой нямало да си позволи подобна разюзданост пред мъжа на президентката Хоуп. Арчи не излизал извън своята територия, но на своя територия проявявал твърдост.
На една държавна секретарка, която си позволила да се появи в Белия дом по джинси и поло — славен спомен, от нелегалните години — той не се поколебал да й каже вежливо, но твърдо, че такова облекло не е вече подходящо за мирно време. Месец по-късно, когато секретарката по протокола си позволила да изрече в присъствието на президентката някаква грубост, той издействувал моменталното й уволнение и за всеобщо задоволство поел нейните функции с несравнима изкусност. Подобно чувство за благоприличие, заедно с толкова красота и елегантност, заради която казвали, че Арчи бил „най-добре облеченият мъж в света“, допринесли много за неговата популярност. Снимката му все по-често се появявала в илюстрованите списания, придружена от приятни коментари и шест месеца след женитбата му вече го наричали „първият джентълмен“.
Отначало си помислих, че в това прозвище е вложен известен присмех — очевиден бе намекът за бившите „първи дами“, — но Анита ме увери, че журналистките, които го наричали така, хранели към него искрено възхищение, примесено с топла нотка на покровителство.
В крайна сметка всички бяха много доволни, че призидентката Хоуп може да се облегне на малко семейна топлота, защото трябваше да се справи с едно извънредно тежко положение. Във всички страни и най-много в САЩ енцефалит 16 бе причинил ужасни опустошения сред мъжкото население. В САЩ не говореха като в Европа за проблема на раждаемостта. Употребявайки за първи път една формулировка, която бе отзвук на поуките от историята, президентката заяви, че трябва да се даде пълно предимство на „демографската реконструкция“ на САЩ.
Определението бе типично американско и приложените мерки или по-точно либералната философия, от която те произтичаха, се открои ярко сред взетите в другите страни решения. В Европа, където консерватизмът на нравите се опираше на дълголетна традиция, сметнаха, че ще поощрят увеличението на населението със забраната на абортите и хомосексуализма. Президентката Хоуп осъждаше строго подобна политика на принуда. Считаше, че тя поставя отново под въпрос неотменимото право на всеки индивид да разполага с тялото си и че тя в същност конфискува в полза на държавата размножителните органи на гражданите. Президентката смяташе освен това, че влиянието на противозачатъчните средства и абортите върху демографската реконструкция е незначително, а на хомосексуализма — практически никакво. Според нея жените в огромното си мнозинство в дадена страна искаха да имат деца и не като хвърлят в затвора незначителното малцинство, което не ги желае, ще накарат останалите да имат повече деца. Онова, което бе необходимо да се направи, е да се осигурят на жените такива предимства, че многобройното семейство да не бъде повече смазващ товар или робуване за цял живот.
Това бе и една от основните задачи, които си поставяше Новият кодекс на жената. Обнародван през първата година от управлението на Хоуп, той вземаше пред вид една историческа даденост: към края на епидемията вече нямаше американки, които да си стоят в къщи, свършило бе царството на „housewife“35: с изключение на пенсионерките всички жени работеха.