Така Новият кодекс на жената установяваше без никакви принципни декларации, само чрез една обикновена данъчна мярка прикритото право на старшинство за момичетата. Ако в близко бъдеще кодексът не бъде отменен, тези разпореждания ще осигурят за две или три поколения пълното господство на американските жени в американската икономика, а оттам и дълготрайността на политическата им власт.
Процесът очевидно не е завършен. Понастоящем той продължава. Но не можем да не признаем още отсега, че благодарение на умението си да убеждава, на зачитането на свободата на словото, на разбирателството си с Конгреса, президентката Хоуп осъществява успешно онова, в което предишната администрация плачевно се провали. Лицемерното престараване на Бедфорд, престъпното мъжемразство на кликата й, мечтата на гримовци и на джетисъновци да създадат — цитирам глупавия им плеоназъм — „партеногенетична еднополова държава“ доведоха САЩ до гражданска война. Затова пък президентката Хоуп разбра, че колкото и да е била ощетявана жената през вековете, не е възможно да се изгради що-годе траен социален строй, опиращ се на омразата към мъжа.
Може, разбира се, да се обвини Кодексът на жената, че наново създава неравновесие, като облагоприятствува всемогъществото на бившия слаб пол. Бъдещето ще покаже дали това неравновесие не носи в себе си тревожните кълнове на междуособиците. Но аз поне мога да удостоверя, че в сегашното общество се живее далеч по-леко, отколкото в онова в Блувил. При управлението на президентката Хоуп мъжът не е вече нито мразен, нито презиран, нито пък над мъжествеността и живота му тегне постоянна заплаха. В поведението на жената спрямо него сега има по-скоро прекомерна обич — едно несъмнено отреагиране на противоестествените табу на Бедфорд, а същевременно и освобождаването на дълго подтискан у жената инстинкт от чувството й за социална непълноценност.
Още със завръщането ни във Вашингтон въртележката, която ни бе завъртяла в Отава, отново ни подхвана: радио, телевизия, пресконференции, но все пак с една значителна разлика. В Отава важният човек бях аз, а във Вашингтон беше Буридж.
Тя подели известността си с Джеки, излязла от сянката, в която беше в Отава, а също така и с мисис Бароу. Трите обясняваха на дълго и на широко — за най-голяма прослава на „ние“ — как са ме опазили от бедфордистите в Блувил и как са организирали бягството ми.
Аз също участвувах в интервютата, но си мълчах, понеже не ми задаваха почти никакви въпроси. Забелязах, че ме представят на публиката по-скоро като обект за разнежване, отколкото като действителния герой на цялата история. В телевизията например камерата не се скъпеше на едри планове на моята особа — и ако интервюиращата не ми даваше често думата, компенсираше го с хвалебствени коментари. „Присъствуващият тук доктор Мартинели, който, както виждате, е много чаровен мъж“ (a very charming man). Казваше го мимоходом, като поставяше ръка на бедрото ми и съучастнически намигаше от екрана, та телевизионните зрителки сами да оценят моите прелести.
Между другото преди всяко интервю Буридж и Джеки винаги ме инструктираха. Ако ми зададат въпроси (трябваше все пак да се каже нещо за тази прословута ваксина), да не се показвам прекалено сексуалист. Какво разбирате сега под това? — О, Ралф, знаеш много добре — арогантен, самоуверен… — Да, ясно! Трябва да бъда скромната наивка от пиесите на Уайлд, която винаги отговаря на майка си: „Да, мамичко!“…
И все пак моите другарки ми даваха мъдри съвети. Шест месеца по-късно, когато се опитах да демонстрирам секусалистка арогантност, се провалих. На едно от поредните ми интервюта по телевизията — което, ако си спомням добре, бе излъчено на видеозапис — водещата отново ме представи като „много чаровен мъж“. Леко засегнат, аз я прекъснах и живо добавих: „И надявам се, също добър научен работник“. Тя ме погледна така, сякаш бе изумена от нападателността ми, после снизходително се усмихна и развеселено каза: „Разбира се, доктор Мартинели, никой не се съмнява във вашите способности.“ След което в едър план — коремите на Джеки и Буридж, и двете вече в напреднала бременност. Предполагам, че водещата и операторките доста са се позабавлявали, когато са правили монтажа.
— Виждате ли — избухна Буридж — какво става, когато изневерите на сдържаността си!
За Дейв бе огромно удоволствие да се озове отново в нашата къща в Уесли Хайтс с голямата градина, с плувния басейн, със самостоятелната му стая, където голяма черна дъска заемаше цяла стена. Но най-голямата му радост бе телевизията, която толкова много му липсваше в Блувил. Отначало се безпокоях как ще приеме съжителството ми с две съпруги. Но когато предпазливо го поразпитах, установих, че страховете ми са неоснователни. Благодарение на телевизията, на училището той много бързо бе възприел водещите идеи на Реконструкцията. Вярно, при него те не трябваше да се преборват, както при мен, с една дълбоко вкоренена моногамна традиция. Разбрах, че както много често досега, напразно се тревожех за него и ето че един ден той тържествуващо ми заяви, когато се върна от училище, че три момичета от неговия клас са го избрали за сътворител, „щом порасне“.