Между другото той с жив интерес следеше бременността на съпругите ми и за да задоволя ненаситното му любопитство, реших да му изнеса кратка лекция по ем-бриология на черната дъска в стаята му. После научих, че повторил лекцията в училище с такова разбиране, че учителката му го похвалила. „Независимо от това — заяви той, разказвайки ми за нейните поздравления — идва ми да вия, като си помисля, те никога няма да имам бебе.“ И меланхолично додаде: „Май че е кофти да си момче.“
Нещо, което не би помислил преди година, нито дори в Блувил. Най-малкото, което може да се каже за образованието в смесеното училище днес, е, че далеч не поощрява фалократщината у момчетата.
Колкото до взаимоотношенията му с Буридж и с Джеки, те са толкова добри, че аз едва ли не ревнувам. И по това как буквално се зарови в нежността и топлотата на тяхната обич, аз изведнъж си дадох сметка колко много му е липсвало женското присъствие след смъртта на майка му. Жаден за общуване, той винаги иска много от Джеки и от Буридж и забелязвам, че за да поститигне своето, най-безсрамно им се докарва. То между другото хваща място. Той обсебва цялото им време и внимание, но с тайно предпочитание — аз все пак го долових — към Буридж. А от двете — дори и за него — Джеки е с по-лек характер: винаги весела, винаги в добро настроение, без комплекси, тя никак не се обижда и никога не се заяжда, докато Буридж се засяга и от време на време показва ноктите си. Затова пък притежава качество, към което Дейв е особено чувствителен. Тя е много по-ласкава и много по-пълно го „обгръща“. Той сигурно счита, че това напълно компенсира някой и друг удар през палците.
Установявам с голямо удоволствие, че настоящото му щастие не го е накарало да забрави Мъч, която толкова много се занимаваше с него в Блувил. Той често й пише и тя му изпраща от Харвард, където Стин се е върнал на старото си място, дълги, методични и едва ли не родителски писма. Дейв пише и на Джоан Пиърс. Имах неблагоразумието да му кажа, че ако се уреди да ме назначат за ръководител на един научно-изследователски институт във Вашингтон, ще се опитам да събера стария екип от Блувил със Смит, Пиърс и Грейбъл. От този ден нататък почти всяка седмица ме пита докъде са стигнали работите и дали скоро ще видим „Пиърсови“. Джеки също е не по-малко нетърпелива: щяло да бъде чудесно да се срещне отново с „Рита“. И аз така мисля. Буридж обаче си мълчи, но аз знам защо. Сърди се на Рита заради инквизиторския й темперамент.
Затова пък голяма радост за всички ни бе, когато най-неочаквано у нас пристигна Дороти Бароу. Поканих я да ни гостува и много съжалявах, че ще остане само две седмици във Вашингтон. Губернаторът на щата Охайо починал и тя искаше да се кандидатира в изборите. Когато я опознах по-отблизо — в Блувил си разменяхме само усмивки, но никога не бяхме разговаряли — тя ме изненада с неизчерпаемата си енергия. За малкото време, което прекара във Вашингтон, тя се разведе с мистър Бароу — Кодексът на жената улесняваше много съпругите на „А“-та да се разделят с безплодните си мъже — справи се с безброй политически задачи при президентката и ме накара да й направя бебе. Помоли ме също така, по установения ред, да дам името си като „социално определящо име“ на бъдещото й дете.
Джеки и Буридж се бяха обърнали към мен със същата молба и аз приех, но с голяма неохота, защото трябваше да деля на три наследството на Дейв. Наложи се да се съглася да го разделя на четири. Мисис Бароу бе в края на краищата ръководителката на „ние“ в Блувил — и знаех много добре (а и малко ли ми го бяха повтаряли!) как ме бе закриляло „ние“ в Блувил.
Изненада ме обаче това, че още преди раждането на детето мисис Бароу добави моето име към нейното като „социално определящо име“ и през цялата изборна кампания се представите като Дороти Мартинели Мортимър, Мортимър бе моминското й име.
Постъпката й не беше ни най-малко законна. Но този начин на действие все повече се разпространяваше. В административните формуляри вече нямаше графа за омъжени или не (разграничение, считано за сексуалистко), а дали са майки или не. Майките се ползваха от толкова предимства и се радваха на такова обществено уважение, че жените, които все още не бяха майки, но скоро щяха да станат, го оповестяваха, като добавяха към името си „социално определящото име“ на „сътворителя“ на бъдещото им дете.