Сандра Браун
Добре пазени тайни
Глава I
Тя изкрещя не толкова заради хлебарката, колкото от болката, причинена от отчупването на нокътя й. Хлебарката беше малка, отчупеното парче — уникално. Изглеждаше огромно и назъбено като Големия Каньон.
Алекс замахна към хлебарката с гланцираната карта, на която беше написано менюто за сервиране по стаите. На гърба рекламираха мексиканската кухня, предлагана в петък вечер, и „Четирите ездача“ — оркестър, който свиреше кънтри и уестърн в салона на „Сребърната шпора“ всяка вечер от седем до полунощ.
Ударът се оказа несполучлив и хлебарката се скри в тоалетката.
— Пак ще ми паднеш!
Намери пила за нокти на дъното на козметичното си куфарче, което бе започнала да разопакова, когато металната закопчалка повреди маникюра й. Хлебарката беше излязла точно тогава, за да провери кой е новият наемател в стая 125-та. Стаята беше разположена на приземния етаж в мотел „Уестърнър“, три врати по-надолу от машините за лед и монетните автомати.
След като оправи нокътя, Алекс хвърли последен критичен поглед върху външността си в огледалото на тоалетката. Искаше първото впечатление от нея да бъде зашеметяващо. Щяха да останат изненадани, когато им кажеше коя е, но тя искаше да направи удара още по-силен.
Искаше да ги остави изумени, онемели и безпомощни.
Без съмнение щяха да започнат да правят сравнения. Не можеше да предотврати това. Ако зависеше от нея, не биха открили никакви недостатъци в дъщерята на Селина Гейдър.
Беше премислила много внимателно какво да сложи. Всичко — като се започне от дрехите, до бижутата и аксесоарите — беше подбрано с отличен вкус. Крайният ефект беше умерена елегантност, но не тенденциозна — видът й излъчваше едва доловим дъх на деловитост, който не намаляваше нейната подчертана женственост.
Целта й беше първо да ги впечатли, а след това вече да ги сюрпризира с това, което я беше довело в Пърсел.
Допреди няколко седмици тридесетхилядния град беше за нея само една точка на картата на Тексас. Там имаше толкова североамерикански зайци и крастави жаби, колкото и хора. Наскоро сделките на местните бизнесмени бяха влезли в новините, но в сравнително скромен мащаб. Алекс беше сигурна, че когато свърши работата си, Пърсел вече ще е завладял заглавията на вестниците от Ел Пасо до Токсаркана.
Най-после заключи, че нищо около нейния външен вид не би могло да се подобри, освен може би с Божия намеса или с много скъпа пластична операция. Преметна през рамо дамската си чанта, взе в ръка коженото куфарче за книжа и като се увери, че ключът е у нея, затвори вратата на стая 125 зад себе си.
Подкара колата надолу към центъра. Трябваше да се промъкне през две училищни зони. Часовете на най-усилен трафик започваха, когато разпускаха учениците. Родителите превозваха децата си от училище до зъболекарски кабинети, на уроци по пиано или по магазините за пазаруване. Някои от тях може би се прибираха вкъщи, но бавното движение и задръстените пресечки създаваха впечатление, че никой не си стои у дома в този ден. Всъщност, тя нямаше нищо против това забавяне, защото то й даваше възможност да прецени характера на града.
Черни и златисти ленти се ветрееха над голямата палатка пред гимназията в Пърсел. Карикатура на черна пантера се зъбеше на преминаващите по магистралата коли, а премигващите под нея букви се четяха трудно. Някакъв футболен отбор тренираше на стадиона. На близкото игрище състав, чиито инструменти блестяха на слънцето, репетираше за представлението в петък вечер.
Всичко изглеждаше толкова спокойно и безметежно, че за момент Алекс съжали за мисията, с която бе дошла, и се замисли какво щеше да означава за обществото резултатът от нея. Но бързо се отърси от чувството за вина, когато си спомни причината за идването си. Острите обвинения на баба й отново изплуваха в паметта й. Не можеше да си позволи и най-малката сантименталност.
В централната част на града беше почти безлюдно. Повечето от търговските сгради и офиси, обърнати с лице към площада, бяха затворени с решетки. Знаците за обявяване в просрочване изобилстваха.
По витрините, някога пълни със съблазнителни стоки, бяха надраскани най-различни надписи. В един от тях — на вратата на изоставена обществена пералня — някой беше изтрил буквата R, така че сега надписът се четеше SHITS вместо SHIRTS1. Това даваше груба представа за икономическия климат в Пърсел.
Алекс паркира колата си пред сградата на съда в Пърсел и пусна една монета в паркингометъра на тротоара. Зданието беше построено от червен гранит, издълбан от кариерата на хълма и превозен с железница до града преди деветдесет години. Италиански каменоделци бяха издълбали водоливници с фантастични фигури и грифони на всяко достъпно място, сякаш количеството на декорацията можеше да оправдае разходите за тяхната дейност. Резултатите бяха комични, но претрупаността беше една от атракциите на сградата. На върха на купола й се развяваха от свежия вятър двата флага — на щата Тексас и националният.