Опитвайки се да заглуши обърканите си чувства, тя поднови разговора, който водеха, когато излязоха от кафенето „В & В“.
— Защо тази писта за надбягвания с толкова важна за семейство Минтън?
Погледна я така, сякаш си беше изгубила ума.
— За пари. За какво друго?
— Изглежда, че те ги имат в изобилие.
— Никой никога няма достатъчно пари — отбеляза той с ледена усмивка. — И само човек, който е бил беден като мен, може да го каже. Погледнете наоколо. — Направи жест към празните складове по продължение на улицата, по която се движеха. — Видяхте ли съобщенията за обявяване на ипотеките в просрочка? Замирането на петролния пазар се отрази зле на икономиката на града. Почти всички са свързани по някакъв начин с него.
— Разбирам.
— Така ли? Съмнявам се. Градът ни има нужда от тази писта за надбягвания, за да оцелее. Това, от което нямаме нужда, е жена следовател със сини очи, червеникава коса и кожено палто, която да дойде и да обърка всичко.
— Дойдох тук, за да разследвам едно убийство — премига тя, наскърбена от неочакваната обида. — Пистата за надбягвания, разрешителното за хазарт и местната икономика нямат нищо общо с това.
— Как ли пък не. Ако разорите семейство Минтън, ще унищожите и Пърсел. Вижте какво, няма да откриете нови улики за убийството на майка си. Можете да създадете само неприятности. Няма да получите помощ от страна на местните хора. Никой няма да говори срещу семейство Минтън, защото бъдещето на този град зависи от построяването на пистата.
— Вие стоите начело на тези, които са им предани, нали?
— Точно така.
— Защо? — настоя тя. — Имат ли нещо общо с вас семейство Минтън? Могъл ли е никой от тях да бъде на ваше място в онази конюшня, когато сте намерил тялото на майка ми? Какво сте правил по това време там?
— Каквото правех всеки ден. Ринех боклука. Тогава работех за Енгъс.
— Не знаех това.
— Още много работи не знаете, и може би така е по-добре.
Той профуча с блейзъра покрай паркинга на съда и внезапно удари спирачка, при което тя политна напред.
— Ще бъде по-добре, ако оставите миналото, госпожице Гейдър.
— Благодаря, шерифе. Ще имам пред вид вашия съвет.
Слезе от колата и затръшна вратата след себе си.
Ругаейки наум, Рийд я наблюдаваше как върви нагоре по тротоара.
Копнееше да може да се отпусне и просто да се наслаждава на формата на нейните прасци, на съблазнителното полюшване на бедрата й и на всичко останало, което веднага бе привлякло вниманието му предишния ден, когато тя влезе в офиса на Нат Честейн. Името й обаче го беше лишило от удоволствието да се отдаде на подобна чисто мъжка наслада.
„Дъщеря на Селина“ — помисли той сега и поклати глава. Не се учуди, че намира Алекс така привлекателна. Майка й беше негова най-близка приятелка от деня, когато в началното училище — след внезапната смърт на баща й от сърдечен удар — едно сополиво хлапе я подиграваше за това, че нямала баща.
Тъй като знаеше колко боли, когато ти се присмиват заради родителите, Рийд се бе втурнал да я защитава. Често пъти след това й беше помагал в различни ситуации. В присъствието на Рийд никой не дръзваше да я обиди. Беше нещо като договор. Приятелството им беше необичайно и изключително, докато не се появи Джуниър и не се присъедини към тях.
Знаеше, че не бива да се учудва на обърканите чувства, които предизвиква у него Алекс. Единствената причина за безпокойство може би беше тяхната дълбочина.
Дори и след като роди, Селина си остана и умря момиче. Александра беше превъплъщението на жената, която тя може би щеше да стане. Искаше да приеме интереса си просто като носталгия — един приятен спомен за любимото момиче от детството. Но това не беше истина. Ако трябваше да определи естеството на чувствата си към Алекс, то по-скоро можеше да ги свърже с усещането за тръпнеща възбуда, която го обхвана, наблюдавайки я как облизва пръстите си от захарната глазура на поничките.
— Господи — изруга на глас.
Така се беше чувствал с майка й, преди да я намери мъртва в онази конюшня.
Любовта му към Селина почти го беше погубила. Дъщеря й представляваше истинска заплаха. Ако започне да се рови в миналото, един Господ знае какви неприятности може да навлече.
Имаше намерение да смени работата си като шериф с друга, която да му донесе богатство и положение. Беше убеден в едно — че не иска бъдещето му да бъде застрашено от едно криминално разследване.
Прекалено много усилия беше положил през тези години, за да позволи постигнатото да се изплъзне през пръстите му. Напоследък живееше почтено, компенсирайки лудориите от своето детство. Сега, когато имаше уважението, което винаги беше искал, нямаше да стои безучастен и да позволи разследването на Алекс да припомни на хората произхода му. Тази дръзка жена — следовател би могла да го съсипе, ако не бъде спряна навреме.