Когато Рийд отвори вратата и светна лампата, Алекс се обърна към него озадачена. Беше се загледала през прозореца. Не знаеше колко часа е прекарала в офиса му, но сега изведнъж разбра, че навън вече се е стъмнило. Все още не знаеше нищо за това, което се беше случило на горния стаж, след като напусна кабинета на съдията.
Рийд я погледна, но не каза нищо. Наля си чаша кафе и отпи няколко глътки.
— Защо напоследък всеки път, когато се случи нещо в този град, ти си замесена?
Очите й се напълниха със сълзи, които започнаха да се стичат по бузите й. Насочи пръст към него.
— Недей, Рийд. Не знаех, че…
— … когато поставиш Джо Уолис на тясно, той ще си пръсне черепа? Точно това е станало, момичето ми. Мозъкът му се беше стекъл по бюрото.
— Млъкни!
— Намерихме кичури коса и човешка тъкан чак на отсрещната стена.
Тя закри устата си с ръка, за да не извика. Обърна се с гръб към него и цялата потръпна от ужас. Когато я докосна, тя се дръпна, но ръцете му бяха доста силни и той успя да я придърпа към себе си.
— Сега се успокой, всичко свърши — каза той и въздъхна тежко. — Забрави го.
Тя се отдръпна от него.
— Да го забравя ли? Един човек е мъртъв, и то заради мен.
— Ти ли дръпна спусъка?
— Не.
— Тогава грешката не е твоя.
Някой почука на вратата.
— Кой е? — попита Рийд троснато.
Когато помощникът му каза името си, му разреши да влезе. Посочи на Алекс един стол и нареди на сътрудника си да седне зад пишещата машина. Тя погледна Рийд объркано.
— Трябва да дадеш показания — каза той.
— Сега ли?
— Да. Ще бъде по-добре, ако свършим тази работа веднага. Готов ли си? — обърна се към своя помощник, който кимна с глава. — Добре, Алекс, какво се случи?
Тя помисли малко, преди да започне. Възможно най-кратко преразказа случката в кабинета на съдията, като внимаваше да не споменава никакви имена.
— Напуснах кабинета и тръгнах към асансьора — завърши тя. — След това чух изстрела.
— Върнахте ли се обратно?
— Да. Той се беше свлякъл от стола. Главата му лежеше на бюрото, видях кръв и… разбрах какво беше направил.
— Видяхте ли пистолета?
Тя поклати глава. Рийд каза на помощника си:
— Отбележи, че отговаря с „не“ и че не би могла да го види, защото беше паднал от ръката на жертвата и го намерихме на пода от дясната му страна. Това с всичко засега.
Помощникът дискретно се оттегли. Рийд изчака няколко минути. Движеше крака си нагоре-надолу по ръба на бюрото, където седеше.
— За какво говорихте със съдията?
— За убийството на Селина. Обвиних го в укриване на улики и приемане на подкуп.
— Сериозни обвинения. Той какво каза?
— Призна ги за верни.
Рийд извади нещо от джоба на ризата си и го хвърли на бюрото. Сребърният скалпел издаде остър звук. Беше леко окислен, но иначе чист.
Тя отскочи назад при вида му.
— Къде го намери?
— В лявата ръка на съдията.
Те се спогледаха. Накрая Рийд каза:
— Това е било доказателството за неговата подкупност. Държал го е в чекмеджето на бюрото си, за да му напомня, че е извършил нещо нередно. Имайки предвид колко се гордееше с това, че репутацията му с неопетнена, не се учудвам, че се е самоубил. По-скоро би умрял, отколкото да види унищожена своята кариера.
— Това ли е всичко, което можеш да кажеш?
— Какво друго очакваш да ти кажа?
— Очаквам да ме попиташ кой го е подкупил? С какво? Защо? — сълзите й изведнъж пресъхнаха. — Ти вече знаеш, нали?
Той стана от стола и заобиколи бюрото.
— Не съм дете, Алекс.
— Значи знаеш, че Енгъс с подкупил съдията Уолис и го е накарал да осъди Гууни Бъд, като го е признал за убиец на Селина, а за сметка на това Джуниър с трябвало да се ожени за Стейси.
— Какво те накара да стигнеш до това заключение? — попита той и сложи ръце на кръста си. — Това е спекулация. Не можеш да го докажеш. Никой от тях не е бил толкова глупав, за да запише разговора, ако изобщо е имало такъв. Нямаш доказателства. Това са само предположения. Един човек е мъртъв, неговата репутация на безупречен съдия с отишла по дяволите, а ти все още не разполагаш с нищо конкретно за това убийство.
Той се потупа по гърдите.
— Трябваше да отида до дома на съдията и да съобщя на Стейси, че баща й се е самоубил заради твоите неоснователни обвинения, които вероятно не биха направили никакво впечатление на съдебните заседатели.
Спря и се овладя.
— Преди да се ядосам, предлагам да се махаме от тук и да отидем на сигурно място.
— Сигурно? За кого?
— За теб, по дяволите! Все още не са отминали последствията. Нат Честейн едва не получи сърдечен удар. Грег Харпър три пъти се обажда и искаше да разбере дали имаш нещо общо със самоубийството на известния съдия. Стейси е съкрушена от мъка, но в моменти на просветление жестоко те проклина. Пламит и неговите фанатични поклонници са навън на стъпалата пред съда с колове в ръце и крещят, че това е само началото. Целият този хаос е заради теб и подновеното дело за убийство.