Алекс чувстваше, че сърцето й ще изхвръкне, но се овладя.
— Трябваше ли да позволя на Уолис да се разхожда на свобода само защото е бил добро момче?
— Има много по-лесни начини за справяне в такива деликатни ситуации, Алекс.
— Но никой дори не се е опитал! — изкрещя тя. — Това ли е твоята философия за прилагане на закона, шериф Ламбърт? Някои закони не важат за определени хора. Когато някой от твоите приятели сбърка, обръщаш ли глава, като се правиш, че не забелязваш? Очевидно, да. Един пример — Нора Гейл и нейният публичен дом. Ти също ли си изключение от закона?
Той не отговори. Вместо това отиде до вратата и я отвори. След това се обърна и каза учтиво:
— Да вървим.
Тя тръгна по коридора с него. Отправиха се към асансьора.
— Нат ми даде назаем колата на жена си — каза тя. — Паркирана е отпред.
— Знам. Около нея има тълпа репортери, които с нетърпение очакват подробности за самоубийството на съдията. Ще се измъкнем през задния вход.
Напуснаха сградата незабелязано. Навън вече беше тъмно и Алекс се почуди колко ли е часът.
Бяха почти на половината път между сградата и паркинга, когато от тъмнината изскочи група хора и блокира пътя им.
— Стейси! — възкликна Рийд. Неволно пипна пистолета си, въпреки че не беше свалял ръка от кобура.
— Така си и мислех, че ще ви хвана, като се опитвате да избягате!
Стейси съсредоточи вниманието си върху жената. Омразата в очите й накара Алекс да се скрие зад Рийд, но успя да запази спокойствие.
— Преди да кажете каквото и да било, Стейси, искам да знаете, че ужасно съжалявам за баща ви.
— Наистина ли?
— Много съжалявам.
Стейси потръпна. Алекс не можа да разбере дали беше от студа или от неприязън към нея.
— Вие дойдохте тук, за да го унищожите. Вместо да съжалявате, трябва да се гордеете със себе си.
— Нямам нищо общо с грешките на баща ви в миналото.
— Вие сте причина за цялата бъркотия! Защо просто не го оставихте на спокойствие? — изкрещя Стейси. — Това, което се е случило преди двадесет и пет години, не беше от значение за никого, освен за вас! Той беше стар. И без това мислеше да се пенсионира след няколко месеца. Какво ви пречеше?
Алекс си спомни последните думи на съдията. Стейси не знаеше за непочтената сделка, която беше сключил с Енгъс за нейно добро. Алекс й спести тази болка, поне докато мине известно време, за да се възстанови от шока от смъртта на баща си.
— Не мога да обсъждам този случай с вас. Съжалявам.
— Случай? Случай? Никога не е имало никакъв случай. За всичко беше виновна майка ви, която си играеше с хората, докато на някого му е писнало и я е убил — тя присви застрашително очи и пристъпи напред. — Вие сте точно като нея, създавате неприятности, използвате хората и сте уличница!
Посегна към Алекс, но Рийд застана помежду им. Хвана Стейси за ръцете и я задържа, докато премина гневният й пристъп. След това се отпусна на гърдите му и започна да плаче.
Той я погали по гърба и й каза няколко утешителни думи. Подаде на Алекс ключовете на блейзъра. Тя ги взе и влезе в колата, като заключи вратата след себе си. Гледайки през предното стъкло, видя как Рийд поведе Стейси към ъгъла на сградата и двамата изчезнаха от погледа й. След няколко минути се върна сам. Тя му отключи вратата да се качи.
— Ще се оправи ли? — попита несмело.
— Да. Оставих я при едни приятели. Те ще се погрижат да се прибере вкъщи. Един от тях ще остане при нея тази вечер — той присви устни. — Разбира се, мъжът, от когото има нужда, не е там.
— Баща й ли?
Той поклати глава отрицателно.
— Джуниър.
Тъй като всичко наоколо беше изпълнено с тъга, Алекс започна да плаче отново.
Глава XLII
Тя не вдигна глава, докато блейзърът не се разтърси, преминавайки през някаква дупка. Опита се да се съвземе и погледна през прозореца, но беше тъмно и нямаше никакви знаци по пътя.
— Къде отиваме?
— У дома — каза той и в този момент фаровете осветиха къщата пред тях.
— Защо?
Рийд спря колата и изгаси двигателя.
— Защото се страхувам да те оставя без надзор. Когато не си с мен, намирам или ранени, или убити хора.
Остави я в колата и отиде да отключи външната врата. Тя помисли да избяга, но Рийд беше взел ключовете от колата. До известна степен остана доволна от това, че не успя. Искаше й се да му се противопостави, но просто нямаше физически сили да го направи. Уморено отвори вратата на блейзъра и излезе навън.