Къщата изглеждаше по-различно през нощта. Подобно на женско лице под слабо осветление, недостатъците й не изпъкваха толкова ясно и това й придаваше по-добър вид. Рийд влезе пръв и светна лампата. След това се запъти към камината и сложи едно голямо дърво. Когато то се разгоря и започна да пука, той се изправи и я попита:
— Гладна ли си?
— Гладна ли? — повтори тя, сякаш не разбираше какво я пита.
— Кога яде за последен път? На обяд ли?
— Джуниър ми донесе един хамбургер в стаята снощи.
Той измърмори нещо и тръгна към кухнята.
— Не обещавам, че ще ти предложа нещо вкусно. Благодарение на племенницата на Лууп килерът за провизии беше зареден с някои и други продукти, освен фъстъчено масло и бисквити. След като хвърли бърз поглед към тях, той изреди няколко неща, от които да си избере:
— Консервирана супа, спагети, замразени пиперки, бекон и яйца.
— Бекон и яйца.
Започнаха да приготвят вечерята мълчаливо. Рийд свърши по-голямата част от готвенето. Не умееше да поддържа чистота, още по-малко притежаваше кулинарни способности. Но на Алекс й доставяше удоволствие да го наблюдава как готви. Когато постави чинията пред нея и се отпусна на стола, му се усмихна тъжно. Той забеляза изражението на лицето й и запита:
— Какво има?
Тя поклати глава и срамежливо наведе очи.
— Нищо.
Канеше се да продължи с въпросите си, когато телефонът звънна. Той се присегна към слушалката.
— Ламбърт на телефона. О, здравей, Джуниър! Да, беше страшна бъркотия — за малко слушаше какво му говори Джуниър. — Тя е имала среща с него, точно преди да се случи това… Страхувам се, че е видяла всичко.
И преразказа думите на Алекс от нейните показания.
— Това е всичко, което знам… Добре, за Бога, кажи им да се успокоят. Ще могат да прочетат за това в утрешните вестници, както и всички останали… Добре, виж, съжалявам. Имах ужасен ден и съм много уморен. Дай нещо успокоително на Сара Джоу и кажи на Енгъс, че няма за какво да се безпокои. — Забеляза презрителната усмивка на Алекс, но се направи, че не я вижда. — Алекс? Тя е добре… Ако не вдигне телефона, вероятно е в банята. Ако искаш да играеш ролята, на добрия самарянин, има един човек, който се нуждае от твоята помощ повече от Алекс тази вечер… Стейси, идиот такъв! Защо не отидеш при нея и не постоиш там малко?… Добре, до утре.
След като затвори телефона, той започна да се храни.
Алекс попита:
— Защо не му каза, че съм тук?
— Искаше ли да му кажа?
— Не особено. Просто се чудя защо не му каза.
— Не е необходимо да знае.
— Ще отиде ли да види Стейси?
— Надявам се, но човек никога не знае и не може да предположи какво ще направи Джуниър. Всъщност — каза той, преглъщайки един залък — изглежда, той мисли само за теб.
— Лично за мен или за това, което чух от съдията Уолис?
— И за двете, предполагам.
— Енгъс разтревожен ли е?
— Естествено. Джо Уолис му беше стар приятел.
— Приятел и съконспиратор.
Рийд не се хвана на въдицата, дори не показа, че това го интересува.
— Трябва да говоря с Енгъс, Рийд. Искам да ме закараш там, след като вечеряме.
Той спокойно взе чашата с кафе, отпи от нея и я върна в чинийката.
— Рийд, чу ли ме? — попита Алекс.
— Да.
— Тогава ще ме закараш ли дотам?
— Не.
— Трябва да говоря с него!
— Не тази вечер.
— Да, тази вечер! Уолис каза, че е замесен в подкуп. Трябва да го разпитам.
— Никъде няма да избяга. Ще го разпиташ утре.
— Твоята лоялност е достойна за похвала, но ти не можеш вечно да го защитаваш.
Той сложи приборите си в чинията и я занесе на мивката.
— Тази вечер се тревожа много повече за теб, отколкото за Енгъс.
— За мен?
Той хвърли поглед към чинията й и доволен, че е привършила вечерята, разчисти масата.
— Поглеждала ли си се в огледалото напоследък? Изглеждаш ужасно. Няколко пъти се опитвах да те докосна, но се страхувах да не те нараня.
— Добре съм. Ако ме закараш до мотела, аз ще…
— Не — каза той и поклати глава. — Ще останеш тук тази вечер и ще поспиш, без да ти досаждат репортерите.
— Наистина ли мислиш, че бих могла да остана тук?
— Смъртта на съдията е разпалила страстите. Още повече, че се е самоубил. За последен път е разговарял с теб, а ти водиш разследване за убийство, и това е обезпокоило комисията по надбягванията. Мисля, че репортерите са се скрили някъде в храстите около стаята ти в мотела и те дебнат да излезеш, за да вземат интервю от теб.