— Всичко ще бъде наред, ако се заключа в стаята си.
— Не искам да поемам такъв риск, нито пък ще позволя някой от хората на Харпър да бъде убит в моя район. През последните няколко седмици стана прекалено известна. Боли ли те главата?
Беше хванала главата си с ръце и разтриваше слепоочията си.
— Да, малко — отговори тя.
— Вземи нещо за главоболие.
— Нямам нищо в себе си.
— Ще потърся.
Той заобиколи стола й и отвори едно чекмедже. Алекс стана от масата и надникна вътре.
— Събрал си много наркотици. Това е противозаконно, знаеш ли?
— Винаги ли за това мислиш — за закона? Дали нещо е законно или не? Има ли точно определена граница между тях според теб?
— А ти как мислиш?
— Ако беше така, тогава много пъти щях да гладувам. Крадях храна, за да преживяваме с баща ми. Имало ли е нещо лошо в това?
— Не знам, Рийд — каза тя тъжно.
Главата я заболя още по-силно, когато започна да спори с него. Последва го в коридора, като не знаеше къде отива, докато той не светна лампата в спалнята.
Може би на лицето й се изписа безпокойство, защото той се усмихна саркастично и каза:
— Не се тревожи. Няма да се опитвам да те прелъстявам. Ще спя на канапето във всекидневната.
— Наистина не трябваше да оставам тук, Рийд.
— Можехме да се държим като възрастни хора… ако ти не беше започнала.
— Има хиляди причини да не прекарвам нощта тук. Първата е, че трябва да разпитам Енгъс незабавно.
— Дай му още една нощ за размисъл. Какво би променило това?
— Вероятно Нат Честейн очаква да му се обадя.
— Казах му, че едва не си припаднала и че ще му се обадиш утре сутринта.
— Разбирам. Всичко си предвидил.
— Не мога да си позволя да те оставя на свобода. Когато действаш сама, ставаш опасна.
Тя се облегна на стената и за миг затвори очи. Беше прекалено горда, за да признае поражението си и много изморена, за да спори.
— Отговори ми само на един въпрос.
— Казвай.
— Мога ли да ползвам банята?
След петнадесетина минути тя спря душа и откачи една хавлия от закачалката в банята. Той й беше дал пижама, която изглеждаше съвсем нова.
Попита го защо не я е обличал досега и той отговори:
— Джуниър ми я донесе в болницата, когато ми правиха операция от апандисит преди няколко години. Не мога да понасям пижами.
Алекс се усмихна на физиономията, която направи, докато говорете за пижамата. Облече я набързо и закопча копчетата. Чак тогава той почука на вратата. Подаде й едно шишенце с хапчета.
— Това с доста силно — отбеляза тя, като прочете етикета. — Изглежда апандиситът те е болял много.
Той поклати глава.
— Сега по-добре ли се чувстваш?
— Душът ми подейства добре. Главата вече не ме боли толкова.
— Измила си си косата.
— Не спазих съветите на лекаря. Не трябваше да я мия поне една седмица, но не можех да издържам повече.
— Дай да видя шевовете ти.
Тя наведе глава и той внимателно раздели косата й. Изведнъж усети дъха му.
— Изглежда всичко е наред.
— Измих я около шевовете.
Рийд отстъпи назад, но продължи да я гледа. Тя се обърна и го погледна също. И двамата стояха така известно време. Накрая Рийд каза:
— По-добре си изпий лекарството.
Тя отиде до мивката и си наля чаша вода. Извади една таблетка от шишенцето, постави я на езика си и отпи глътка. Когато свали чашата от устата си, забеляза, че той я гледа в огледалото. Затвори шишето и изтри устните си с ръка.
Необяснимо и съвсем неочаквано очите й се напълниха със сълзи.
— Знам отношението ти към мен, Рийд, но трябва да ми повярваш, ужасно съжалявам за това, което се случи със съдията Уолис — долната й устна започна да трепери, а гласът й стана дрезгав от вълнение. — Беше ужасно.
Приближи се до нето, обви ръце около кръста му и допря буза до гърдите му.
— Поне веднъж бъди мил с мен и само ме прегърни. Моля те.
Той прошепна името й и я прегърна през кръста. С другата си ръка притисна главата й към гърдите си. Погали нежно косата й и я целуна леко по веждите. Когато я докоснаха устните му, тя вдигна глава към него. Очите й бяха затворени, но тя усещаше погледа му върху лицето си.
Той допря устни до нейните и я целуна страстно. Ръцете му милваха влажната й коса, после се спуснаха към талията й.
— Целуни ме още веднъж — помоли се тя.
Рийд разкопча копчетата на пижамата, след това пъхна ръце под нея и я придърпа близо до себе си. Алекс усети студената тока на колана му и се възбуди от допира й.
Всяко следващо усещане беше по-наелектризиращо от предишното. Искаше й се да вкуси с наслада всяко едно поотделно, но не можеше да се концентрира. Цялата гореше от страст.