Хората, които казват, че материалните облаги нямат значение, вече имат всичко в изобилие. Той никога не бе имал каквото и да е. Поне досега. Затова беше готов на всичко, за да защити малкото, което имаше.
Когато излезе от колата и за втори път влезе в съда, Рийд прокле деня, в който се беше родила Александра Гейдър. Не спираше да се пита дали красивите й устни не са подходящи за нещо по-добро от изричане на обвинения. Би се обзаложил точно за обратното.
Глава IV
Съдията Джоузеф Уолис беше най-редовният клиент на аптеката в Пърсел. Всеки ден, след като се оттеглеше от масата на обяд, той вземаше по една или две глътки от лекарството, което му беше предписал лекарят. Дъщеря му Стейси и днес беше приготвила храната, както правеше всеки ден през седмицата е изключение на неделя, когато ходеха в клуба. Кнедлите, малки и надути както винаги, бяха заседнали в стомаха му като топки за голф.
— Нещо не е наред ли? — попита тя, когато баща й започна разсеяно да потрива корема си.
— Не, няма нищо.
— Пиле с кнедли е едно от любимите ти ястия.
— Обядът беше превъзходен. Просто днес имам нервен стомах.
— Вземи си ментов бонбон.
Подаде му стъклената купа е бонбони, която стоеше на масичката за кафе. Той взе един, увит в хартия на червени и бели ивици, и го лапна.
— Има ли някаква по-особена причина за нервния ти стомах?
Откакто майка й почина преди няколко години, Стейси се грижеше за баща си. Неомъжена, на средна възраст, тя много обичаше да се проявява като домакиня, и тъй като нямаше нито съпруг, нито деца, прекаляваше с грижите си около съдията.
Никога не бе минавала за красавица, а и годините не бяха благосклонни към нея. Външният й вид можеше да се опише с една дума — неугледен. Но дори и такава, положението й в Пърсел беше пределно ясно на всеки.
Името й можеше да се види на всеки плакат на Съюза на жените в града. Тя преподаваше на момичетата от неделното училище при методистката църква, всяка събота сутрин посещаваше живеещите в дома за стари хора и играеше бридж във вторник и четвъртък. Седмичният й график винаги беше запълнен. Обличаше се скъпо и сравнително добре, далеч не по модата за възрастта си.
Възпитанието й беше безупречно, поведението — изискано, а темпераментът й — ведър. Стейси претърпя разочарованията в живота по начин, който заслужаваше възхищение. Всички приемаха, че е щастлива и доволна от съдбата.
Но грешаха.
Съдията Уолис облече палтото си на път към вратата.
— Енгъс ми телефонира снощи.
— Така ли? И какво искаше? — попита Стейси и му вдигна яката на палтото, за да предпази ушите му от вятъра навън.
— Дъщерята на Селина Гейдър е пристигнала вчера.
Стейси за момент застина неподвижно, след това отстъпи крачка назад. Очите им се срещнаха.
— Дъщерята на Селина Гейдър?
— Не помниш ли бебето? Мисля, че се казваше Александра.
— Александра, да — спомням си — повтори тя несигурно. — Тук в Пърсел?
— От вчера. Много е пораснала.
— Защо не ми каза това снощи, когато се прибрах?
— Защото беше късно и вече беше легнала. Знаех, че си уморена и не исках да те безпокоя.
Стейси се обърна и започна да прибира празните обвивки от бонбоните. Баща й имаше лошия навик да ги оставя вътре в бонбониерата.
— Защо трябва да ме тревожи внезапното появяване на дъщерята на Селина?
— Наистина няма особена причина — каза съдията, доволен от това, че не трябва да гледа дъщеря си в очите. — От друга страна, това може да обърка целия град.
Стейси се върна на мястото си. Мачкаше едно целофанче в ръка.
— Защо мислиш така?
Съдията покри устата си с ръка и се оригна.
— Тя е следовател в кантората на областния прокурор в Остин.
— Дъщерята на Селина? — възкликна Стейси.
— Дяволска работа, нали? Кой би предположил, че ще се представи толкова добре и ще се издигне, като се има пред вид, че Мърл Греъм я е отгледала.
— Все още не си ми казал защо е дошла в Пърсел? На посещение ли?
— Страхувам се, че е тук служебно — поклати глава съдията.
— Това има ли нещо общо с разрешителното за хазарт на семейство Минтън?
Той погледна настрани и започна нервно да си играе с едно копче на палтото си.
— Не. Всъщност, тя е получила разрешение от областния прокурор да поднови делото за убийство на майка си.
Сърцето на Стейси сякаш престана да тупти. Дъхът й секна. Тя се опита да се подпре назад, търсейки опора, за да не се сгромоляса.