Хвана го за косата и сключи бедра около раменете му. За пръв път преживяваше нещо подобно и изпита огромно удоволствие. Разтърси се в сладости спазми.
Малко след това отвори широко очи. Той беше навел лице над нея. Прибра косата от челото й, впи пламенно устни в нейните и с мощен тласък навлезе докрай в трепетно очакващата го, пулсираща от страст тясна пролука.
— Какво казва една жена в такъв момент, Рийд? — попита Алекс след около час.
Лежаха изнурени и безсилни един до друг.
— Нищо — отговори той дрезгаво. — На лицето й е изписано всичко. Никога преди не съм наблюдавал лицата на жените.
Алекс остана поласкана от това признание, но се опита да не го показва.
— Добре. Тогава кажи ми дали го направих както трябва.
Той погледна към отново възбудените й гърди.
— Добре го направи.
Тя прокара нежно пръсти през косата му.
— Това можеше да се случи много по-рано, например в хангара или в Остин, когато ме изпрати до вкъщи. Помолих те да останеш с мен онази вечер. Защо не го направи?
— Защото ти имаше нужда от някой, който да те утеши, а аз имах нужда от жена, не от малко момиченце, което е изгубило баща си — той проучваше изражението на лицето й. — Изглежда не те убедих?
Неспособна да го погледне в очите, тя се загледа над рамото му.
— Сигурен ли си, че това е била причината? Или търсеше някоя друга в мен?
— Имаш предвид Селина ли?
Алекс извърна глава встрани. Рийд я хвана за брадичката и я принуди да го погледне в очите.
— Слушай, Алекс. Ужасно се ядосах миналата вечер, когато ми каза, че съм ти отнел това, което винаги съм искал да получа от Селина. Искам да разбереш едно нещо. Сега тук сме само ние двамата. Няма никой друг между нас. Няма никакви духове. Ясно ли ти е?
— Мисля…
— Не — поклати той глава. — Не мисли нищо, просто разбери. Ти си единствената жена, която ме интересува и за която постоянно мисля, откакто те видях. Ти си единствената жена, която ме подлудява и ми се иска да съм с теб всеки път, когато те видя. Когато спя, сънувам, че съм с теб. Аз съм прекалено стар за теб. Може би ти звучи глупаво и не е редно това, че те желая. Всичко е толкова объркано. Но редно или не, независимо от това чия дъщеря си, аз наистина те желая. — Той легна до нея и я прегърна. — Разбра ли? — След миг повтори въпроса си. — Разбра ли?
Тя кимна безмълвно.
Джуниър се събуди преди изгрев-слънце, което рядко му се случваше. Прекара тежка нощ. Беше послушал съвета на Рийд и остана няколко часа при Стейси. Лекарят й беше дал приспивателно, но то не бе й помогнало много. Колкото пъти Джуниър се опита да стане от стола и да си тръгне, тя се събуждаше и го хващаше за ръката. Молеше го да не я оставя сама. Прибра се вкъщи едва след полунощ. Заспа трудно и постоянно мислеше за Алекс.
Веднага щом отвори очи, посегна към телефона на масичката до леглото и набра номера на мотел „Уестърнър“. Помоли служителката от рецепцията, която беше уморена и раздразнителна след дългото дежурство през нощта, да го свърже със стаята на Алекс. Телефонът звънна най-малко десет пъти, но никой не отговори.
След това позвъни в офиса на шерифа. Казаха му, че Рийд още не е дошъл на работа. Поиска да остави съобщение, но от централата отговориха, че това не е възможно. Тогава се обади в дома му. Телефонът даваше заето.
Разстроен, той стана от леглото и се облече. Не можеше да понесе мисълта, че не знае къде се намира Алекс. Ще се опита да разбере, но първо ще започне от Рийд.
Премина тихо покрай спалнята на родителите си въпреки шума, който чу отвътре. Беше сигурен, че Енгъс ще иска да говори с него за сделката със съдията Уолис относно женитбата му със Стейси. Все още не беше готов за такъв разговор.
Излезе от къщата и се качи в ягуара си. Навън беше ясно, но студено. Необходими му бяха няколко минути, за да стигне до дома на Рийд. Зарадва се, като видя блейзъра паркиран отпред, и пушека, който се извиваше от комина. Рийд обикновено ставаше рано. Може би вече пиеше сутрешното си кафе.
Качи се на верандата и почука на входната врата. Чака дълго. Стоеше там и подскачаше от крак на крак. Разтриваше ръце, за да се стопли. След няколко минути Рийд отвори вратата. Беше само по дънки и имаше сънена физиономия.
— За бога, колко е часът?
— Само не ми казвай, че съм те вдигнал от леглото — каза Джуниър недоверчиво, отвори широко вратата и пристъпи към всекидневната. — За теб е дори късно, нали?
— Какво правиш тук? Какво има?
— Надявам се ти да ми кажеш. Алекс не вдига телефона. Обаждах й се няколко пъти през нощта. Имаш ли някаква представа къде е?