Облегна се назад и повдигна въпросително вежди:
— Е?
— Вие… подхвърлихте много неща, върху които да помисля.
— Не ме разбрахте добре. Искам отговора ви днес. Веднага. Искате ли да имате нова църква, или искате да отидете в затвора? Защото ви е ясно, че ако не отговорите положително на моето предложение, ще се обадя на моя стар приятел Рийд Ламбърт и ще му кажа, че имам свидетел на нападението във фермата на Минтън. Какво избирате, скъпи — амвона или затвора?
Фъргюс преглътна трудно. Той се бореше със себе си, с разума си, но това не трая дълго. След малко кимна с глава в знак на съгласие.
— Добре. Щях да забравя нещо — продължи Нора Гейл. — Престанете да се държите със сестра ми като с парцал. Видели са ви да я хокате в кабинета на шерифа миналата вечер. Ако още веднъж чуя подобно нещо, ще ми платите скъпо. Разбрахте ли?
Той въздъхна тежко.
— Ще изпратя Уенда Гейл на един курорт с минерални бани в Далас, където ще остане две седмици, за да си почине и да се отърве от вас за известно време. Да не би да очаквате, че ще привличате хората в църквата с жена, която е потискана от мъжа си? Тази година децата ви ще отидат на лагер. Ще имат нови велосипеди и ръкавици за бейзбол, защото аз не зачитам вашите забрани за никакви игри от този род, а напролет ще ги запиша в някой клуб — тя примигна. — Тяхната леля Нора Гейл ще бъде най-хубавото нещо, което някога им се е случвало в този живот. Приемате ли всичко това, Пламит?
Той отново кимна.
— Добре — каза Нора Гейл и преметна крак върху крак. — Сега, след като изяснихме всичко, иска да поговорим за условията на сделката. Първото дарение ще получите в деня на получаване на разрешителното за строеж на хиподрума, а следващите — на всяко първо число от месеца. Ще теглите сумите от сметката на „НГБ&Ко“. Ще приспадам само данъците — добави с гърлен смях.
След това, обръщайки му гръб, погледна сестра си.
— Уенда Гейл, не чакай, докато те изпратя в Далас. Използвай парите, които ти изпратих, и веднага купи нещо за себе си и някои дрехи за децата. И, за Бога, погрижи се за косата си! Изглежда ужасно.
Уенда през сълзи прошепна:
— Благодаря, благодаря ти.
Нора Гейл посегна да хване ръката на сестра си, но след миг размисли и се отказа от решението си. Вместо това запали цигара. През облак дим каза сърдечно:
— Винаги си добре дошла, скъпа.
Глава XLIV
— Джуниър?
Той се обърна, за да види кой го вика. Беше на бара и пиеше второто си питие от десетина минути насам.
— Добро утро, мамо. Искаш ли водка с доматен сок?
Сара Джоу прекоси стаята и взе бутилката с водка от ръцете му.
— Какво има? — попита тя по-строго от обикновено. — Защо пиеш толкова рано?
— Не е чак толкова рано, като се има предвид кога съм станал.
— Ти излезе сутринта. Чух те, когато тръгна. Къде ходи?
— И аз бих искал да знам къде беше — каза Енгъс, който влезе в стаята. — Трябва да поговоря с теб.
— Позволи ми да отгатна — каза Джуниър е престорено добро настроение, — става дума за съдията Уолис.
— Точно така.
— И за женитбата ми със Стейси.
— Да — отговори Енгъс неохотно.
— Обзалагам се, че ще ми обясниш защо трябваше да се оженя за нея толкова прибързано?
— Беше за твое добро.
— Същото ми каза и преди двадесет и пет години. Това е било сделка, нали? Ти си го заставил да приключи делото по убийството на Селина, като в замяна на това си му обещал, че аз ще се оженя за Стейси. Прав ли съм? Очевидно, да. Алекс предполага същото. Когато е представила хипотезата си на съдията, той се е самоубил.
Сара Джоу закри устата си с длан. Лицето й беше много бледо. Енгъс ядосано сви ръце в юмруци.
— Това беше най-доброто, което можех да направя за момента. Не можех да позволя по-задълбочено разследване. За да предпазя семейството си и моя бизнес, нямах друг избор, освен да помоля съдията да ми направи тази услуга.
— Стейси знаеше ли за това?
— От мен — не. Съмнявам се дали Джо изобщо й е казал.
— Слава богу — Джуниър се отпусна на един стол. — Татко, ти много добре знаеш, както и аз, че Гууни Бъд беше невинен.
— Не знам такова нещо.
— Хайде, той беше безопасен. Знаеше добре, че не е убил Селина, но позволи да бъде наказан за това. Защо не остави нещата такива, каквито бяха? Сега всички щяхме да сме по-добре.
— Знаеш, че не е така, Джуниър.
— Наистина ли? — той вдигна глава и погледна към родителите си. — Знаеш ли с кого беше в леглото Рийд тази сутрин? С Алекс — отпусна глава на гърдите си. С горчив смях добави: — Дъщерята на Селина! Господи, можете ли да си представите?