Госпожица Линекоум гледаше учудена, абсолютно сигурна, че той лъже.
Алекс помисли малко и каза:
— Не обичам да настоявам, но трябва да поговорим. Много е важно и с нетърпение очаквам да започна разследването колкото с възможно по-скоро. Преди да започна каквото и да е, трябва да проверя достоверността на някои факти. Няма да ви отнема много време — в ъгълчетата на устните й се появи усмивка. — Убедена съм, че вашето съдействие ще бъде оценено в моята кантора в Остин.
Съдията Уолис не беше глупав, Алекс също. Тя не можеше да му издейства повишение в службата, но можеше да го злепостави пред областния прокурор в Травис, който се срещаше с влиятелни личности в Конгреса.
— Много добре. Влезте, моля.
Той свали палтото си, помоли госпожа Линекоум да не го свързва с никого за известно време и последва Алекс в кабинета.
— Заповядайте, седнете.
— Благодаря.
Стомахът му пареше отвътре. Беше изпил два антиацида на път към съда, но това не му помогна. Алекс ни най-малко не изглеждаше притеснена. Седна от другата страна на бюрото и грациозно свали палтото си.
— Да започваме, госпожице Гейдър — каза той деловито. — Какво искате да знаете?
Алекс отвори куфарчето си и извади цял куп документи. Съдията простена вътрешно.
— Четох препис от разпита на Бъди Хикс и имам няколко въпроса във връзка с него.
— Например?
— Какво ви накара да направите прибързано заключение?
— Извинете, повторете, ако обичате.
— Бъди Хикс с бил обвинен в извършване на убийство първа степен и е задържан в участъка на Пърсел без право на гаранция. Разпитът е извършен три дни по-късно.
— И какво от това?
— Не е ли бил твърде кратък този срок, за да се съберат достатъчно доказателства?
Съдията се облегна на тапицирания с кожа стол — подарък от Стейси — като се надяваше да впечатли младата следователка с хладнокръвното си държание.
— Навярно графикът на съдебните дела е бил много натоварен и е трябвало да действам бързо. Не помня. Това беше преди двадесет и пет години.
Тя сведе поглед към папката, която беше в скута й.
— Само двама психиатри са прегледали господин Хикс.
— Психичното му заболяване беше очевидно, госпожице Гейдър.
— Знаете, че по закон не е достатъчно.
— Той беше идиотът на града, меко казано. Не бих искал да прозвучи грубо, но това беше истината. Хората го търпяха. Минаваха покрай него и се правеха, че не го виждат, ако разбирате какво имам предвид. Той беше безобиден…
— Безобиден ли?
Отново се беше изпуснал!
— До нощта, когато уби майка ви, искам да кажа.
— Никой не го е осъдил за това.
— Така е — каза съдията с огромно огорчение. Направи опит да избегне погледа й, за да събере мислите си. — Сметнах, че заключенията на двама психиатри ще бъдат достатъчни в този случай.
— Несъмнено бих се съгласила с вас, ако заключенията не бяха толкова противоречиви.
— Или ако жертвата на престъплението не беше майка ви! — избухна внезапно съдията.
— Няма да обърна внимание на забележката ви — каза тя ледено.
— Добре, а не е ли тази причината за всичко? Или по някаква неизвестна причина искате да поставите под съмнение моята компетентност и да подкопаете реномето ми, градено тридесет и повече години?
— Ако няма какво да криете, не бива да се тревожите за това, че ще ви задам няколко въпроса, нали?
— Продължавайте — каза той неохотно.
— Двамата назначени от съда психиатри не са се споразумели за психичното състояние на господин Хикс през нощта на убийството на майка ми. Това е първото нещо, което ме заинтригува. След като областния прокурор Харпър обърна внимание на този факт, той се съгласи делото да бъде преразгледано. Единият психиатър е бил твърдо убеден, че Хикс не е в състояние да извърши такъв акт на насилие. Другият е казал, че е могъл. Защо не потърсихте трети психиатър, който да разреши спора?
— Не беше необходимо.
— Не съм съгласна с вас — тя спря за миг и го изгледа продължително. — Вие сте били партньори по голф с лекаря, чието заключение сте приел за меродавно. Другият психиатър не е бил от града. Това с бил първият и последен път, когато той се е явявал в съда тук като вещо лице.
Лицето на съдията Уолис почервеня от гняв.
— Ако се съмнявате в обективността ми, тогава ви предлагам да се консултирате със самите лекари, госпожице Гейдър!
— Опитах вече, но за съжаление и двамата са покойници — срещна враждебния му поглед хладнокръвно. — Консултирах се обаче с последния лекуващ лекар на господин Хикс. Той заяви, че сте осъдили този човек несправедливо и ми даде писмена клетвена декларация в потвърждение на това.