— Това е забавно.
— Наистина ли?
— Да — Рийд отново се усмихна лукаво. — Любопитен съм да видя как толкова крехко и нежно създание като вас би схрускало някого. По-скоро си представям обратното.
Кръвта нахлу в главата й. Приписа това на оскърблението.
— Не приемате ли думите ми сериозно, господин Ламбърт?
Безочливата му усмивка стана по-широка.
— Напротив, госпожице следовател — прошепна пламенно. — Абсолютно сериозен съм.
Глава V
— Успокой се, Джо.
Енгъс Минтън се беше облегнал на облегалката на тапицирания с червена кожа стол. Той обичаше този стол, докато съпругата му Сара Джоу го ненавиждаше.
Зърна сина си, стоящ пред вратата на кабинета, и му махна с ръка да влезе вътре.
— Джо Уолис е доста объркан.
— Чуй, Джо, правиш прибързани заключения и напразно се безпокоиш — каза Джуниър през мундщука на лулата си. — Тя просто си върши работата. Все пак майка й е била убита. Фактът, че е получила такова добро място на следовател в областната прокуратура й дава самочувствие. Знаеш как се борят за кариерата си младите жени днес.
Съдията се заслуша за момент. Енгъс отново повтори:
— По дяволите, Джо! Успокой се, чуваш ли? Просто си дръж устата затворена и всичко ще отмине. Остави дъщерята на Селина на нас — посочи с глава към Джуниър. — Ще се върне в Остин след няколко седмици с подвита между красивите си крака опашка и ще каже на шефа си, че се е провалила. Ние ще получим нашето разрешително за хазарт, пистата ще бъде построена навреме, ти ще се пенсионираш с безупречно досие и догодина по същото време ще седим, ще си пийваме и ще си спомняме с насмешка за сегашните неприятности.
След като се сбогува със съдията, Енгъс тикна портативния телефон настрани.
— Боже мой, какъв песимист. Ако само можеше да го чуе дъщерята на Селина, би го сразила. Ще ми донесеш ли една бира?
— Пейсти е в приемната и чака да го приемеш.
Тази новина с нищо не подобри лошото настроение на Минтън-старши.
— По дяволите. Ужасен ден. Кажи му да влезе.
— Не бъди много суров с него. Той целият трепери.
— Така му се пада за това, което е направил — изсумтя баща му.
Джуниър се върна след няколко секунди. Пейсти Хикъм се влачеше след него с наведена глава, разкаян, със смачкана каубойска шапка в ръка. Прякорът4 му бе дошъл оттам, че като малък бе излапал наведнъж 4 фунта5 пастет.
Истинското му име отдавна бе забравено. Това се случило още когато бил в основното училище, защото Пейсти не бе успял да стигне до девети клас.
Всичко, което печелеше, биваше бързо изхарчвано за пиене и хазарт. Работеше във фермата на Минтън почти тридесет години и това изненадваше всички. Енгъс търпеше постоянното му пиянство. Този път обаче беше прекалил.
— Енг… Енгъс — ръката на стареца трепереше, — знам какво ще кажеш. Аз… направих голяма глупост, но се заклевам в Бога, че не беше нарочно! Знаеш, че в тъмното всички котки изглеждат еднакви, да пукна, ако това не важи и за конете! — „Особено, ако си на четири уискита“ — каза си наум и се усмихна.
Енгъс забеляза няколкото зъба, останали в устата му, почернели и полуразрушени. Не му беше до шеги.
— Грешиш, Пейсти. Не исках да кажа това. Ти си уволнен.
Джуниър скочи от стола си.
— Татко!
Баща му го изгледа строго, което означаваше да не се меси повече.
Лицето на Пейсти стана бледо.
— Не можеш да направиш това, Енгъс! Аз работя тук повече от тридесет години.
— Ще получиш обезщетение за прекратяване на трудов договор, и то далеч по-добро от това, което заслужаваш.
— Но… по…
— Оставил си жребчето в малкото заградено място до конюшнята заедно с десет млади кобили. Какво щеше да стане, ако то беше яхнало някоя от тях? Онази кобила от Аржентина също е била там. Имаш ли представа колко струва този кон, Пейсти? Над половин милион! Ако се беше наранила или родила преждевременно заради твоето невнимание? — каза Енгъс на един дъх. — Боже мой, не искам дори да си представя каква каша можеше да забъркаш! Ако Сам не беше забелязал жребчето, аз щях да загубя милиони и репутацията на тази ферма щеше да отиде по дяволите.
Пейсти преглътна трудно.
— Дай ми още един шанс, Енгъс. Кълна ти се…
— Чувал съм това и преди. Вземай си нещата, освободи леглото и намини към края на седмицата през офиса. Ще наредя на счетоводителя да ти изчисли обезщетението.
— Енгъс…
— Довиждане и на добър път, Пейсти.