Старият каубой погледна тъжно към Джуниър, но предварително знаеше, че няма да получи помощ от него. Джуниър наведе очи. Накрая Пейсти напусна стаята, оставяйки следи от кал след себе си.
Когато чуха да се затваря външната врата, Джуниър стана и тръгна към вградения в шкафовете хладилник.
— Не очаквах, че ще го изхвърлиш — каза той сърдито.
— Не беше необходимо да ти казвам.
Джуниър донесе бира на баща си и отвори една за себе си.
— Трябваше ли да го уволняваш? Не можеше ли да поговориш с него за отговорността, която носи, или да му намалиш заплатата? За Бога, татко, какво ще прави стар човек като него сега?
— Да е мислил за това, преди да пусне жребчето в пасището. Хайде, стига толкова. На мен също не ми е приятно, че трябваше да го уволня. Той работи тук от дълго време.
— Направил е грешка.
— По-лошо! Хванали са го! — изкрещя Енгъс. — Ако искаш да вършиш тази работа, момчето ми, трябва да си много твърд. Знаеш, че невинаги е приятна. Има и други неща, освен да водиш клиенти на приеми и да флиртуваш с техните съпруги и дъщери. — Отпи от бирата си. — Сега нека поговорим за дъщерята на Селина.
Джуниър се отказа да обсъжда наказанието на Пейсти, въпреки че не беше съгласен с баща си, отпусна се на един стол и отпи от бутилката.
— Тя е ходила при Джо, така ли?
— Да. Явно не си губи времето напразно. Джо страхотно се с уплашил. Опасява се, че безупречната му кариера като съдия ще отиде по дяволите.
— Какво иска от него Александра?
— Питала го е защо е избързал с разпита на Гууни Бъд и е издал решение, че не е в състояние да се яви на съдебен процес. Рийд се е появил точно навреме, което е много мило от негова страна.
— Рийд?
— Винаги се появява, където трябва, нали?
Енгъс свали ботушите си и ги пусна до облегалката на стола. Те паднаха на пода с трясък. Имаше подагра и големият пръст на крака го болеше. Направи му масаж и погледна към сина си.
— Какво мислиш за момичето?
— Съгласен съм с Джо. Тя представлява заплаха. Мисли, че един от нас е убил Селина, и е решила непременно да разбере кой.
— Аз също съм изненадан от това.
— Разбира се, тя няма никакви улики против нас.
— Така е.
— Много е дръзка — каза Джуниър и погледна баща си внимателно.
— Прекалено.
— А какво ще кажеш за външния й вид?
Бащата и синът се изсмяха цинично.
— Да, тя изглежда добре — каза Енгъс. — И майка й не беше лоша.
— Не, не беше — усмивката на Джуниър посърна.
— Все още ти липсва, нали?
— Понякога.
Енгъс въздъхна.
— Не мисля, че можеш да загубиш близък приятел и това да не ти се отрази след време. Иначе не би било човешко. Но е глупаво от твоя страна да скърбиш за жена, която е мъртва от толкова години.
— Едва ли е скръб — каза Джуниър. — От деня, в който разбрах как се действа с това — каза той, докосвайки с ръка подутината на панталона си, — то не е бездействало за дълго.
— Нямах предвид това — намръщи се баща му. — Говоря за твоя живот. Постигна ли нещо? Дълго след смъртта на Селина беше разстроен. Трябваше ти известно време, за да се съвземеш. Това не можах да разбера.
Той издърпа табуретката и седна, сочейки с пръст към Джуниър.
— Но ти се отпусна, момче, и оттогава не работиш с всички сили. Погледни Рийд. Той също понесе трудно смъртта на Селина, но все пак я превъзмогна.
— Откъде знаеш, че я е превъзмогнал?
— Виждал ли си го някога унил?
— Аз съм този, който се жени три пъти, а не Рийд.
— Гордееш ли се с това? — изкрещя Енгъс ядосан. — Рийд постигна нещо в тоя живот. Направи кариера.
— Кариера? — прекъсна го Джуниър презрително. — Едва ли човек може да се гордее с това, че е шериф на област като нашата. Шибана работа.
— Ти какво смяташ за кариера тогава? Да преспиш с всички жени в областта, преди да умреш ли?
— Аз си гледам добре работата тук — направи опит да отклони темата синът му. — Прекарах цялата сутрин на телефона и разговарях с онзи търговец на коне от Кентъки. Той почти склони да купи жребеца от Артфул Доджър за повече нари.
— И какво точно каза?
— Че ще помисли сериозно върху предложението ми.
Енгъс стана от стола и изръмжа одобрително.
— Това е страхотна новина, синко. Онзи мъж е кучи син, друг като него едва ли някога съм виждал. Храни конете си с хайвер и други подобни неща, когато победят.
Потупа Джуниър по гърба и разроши косата му, сякаш беше на три, а не на четиридесет и три години.
— Обаче — каза той, като възвърна намръщената си физиономия, — това трябва да ни покаже, че трябва да се държим, за да не може комисията по надбягвания с коне да анулира разрешителното, преди мастилото върху него да е изсъхнало. При най-малкия скандал всичко ще отиде по дяволите. Така че трябва да се справим с Александра.