После отдръпна ръката си с нежелание.
— Това ли беше първото нещо, което ви хареса у нея?
— Разбира се, че не — каза той с цинична усмивка. — Първото нещо, което ме привлече, беше плътското желание, което изпитва един юноша в девети клас към някое красиво момиче. Когато за първи път видях Селина в коридора на училището, дъхът ми спря — толкова беше красива.
— Последвахте ли я?
— Е, аз стоях като онемял, но не бях луд.
— Защо сте бил толкова отчаян тогава?
— Защото тя принадлежеше на Рийд. Не можеше и да бъде другояче — Джуниър стана. — По-добре да вървим. Виждам, че треперите от студ, а и тук в тъмното започват да витаят призраци.
Алекс, объркана от последните думи на мъжа, му позволи да й помогне да се изправи. Обърна се, за да изтръска изсъхналата трева, полепнала по полата й и отново забеляза букета. Хартията, с която беше увит, се развяваше от вятъра и издаваше особен шум.
— Благодаря, че донесохте цветя, Джуниър.
— Няма защо.
— Оценявам вашата грижовност през всичките тези години.
— Всъщност имах повод, за да дойда днес тук.
— Така ли?
— Да — каза той и хвана ръцете й. — Искам да ви поканя у дома, за да пийнем по нещо.
Глава VII
Очакваха я. Това пролича още от момента, в който Джуниър я преведе през прага на двуетажната къща във фермата на семейство Минтън. Тя се беше съгласила да приеме поканата, защото гореше от нетърпение да проучи отблизо заподозрените в собствения им дом. Когато влезе във всекидневната обаче, Алекс се запита дали не прави грешка. Очевидно посещението й беше много умело предизвикано.
Реши да действа предпазливо.
Енгъс влезе в просторната стая и стисна сърдечно ръката й.
— Радвам се, че Джуниър с успял да ви намери и убеди да дойдете тук — каза той, като й помогна да си свали палтото и го подаде на сина си. — Ще го закачиш ли, ако обичаш?
Огледа я одобрително и допълни:
— Не бях сигурен дали ще приемете нашата покана и как ще я разтълкувате. Радвам се, че сте тук.
— Аз също се радвам.
— Е — потри ръце, — какво ще пиете?
— Бяло вино, моля — каза тя.
Сините му очи я гледаха приятелски, но Алекс забеляза, че е неспокоен. Явно той също усети нейната несигурност, която й беше трудно да прикрие.
— Бяло вино, така ли? Не мога да го понасям. Предпочитам бира, но съпругата ми пие бяло вино. Тя ще слезе след малко. Седнете там, Александра.
— Обича да я наричат Алекс, татко — обади се Джуниър и се доближи до бара, за да си налее уиски със сода.
— Алекс? — Енгъс й подаде чаша вино. — Признавам, че това име подхожда на жена — следовател.
— Защо ме поканихте тук?
Той се смути от директния й въпрос, но отговори любезно:
— Няма нужда да бъдем врагове. Искам да ви опозная по-добре.
— Точно затова дойдох, господин Минтън.
— Енгъс. Наричайте ме Енгъс — каза той, като я проучваше. — Защо станахте следовател?
— За да мога да разследвам убийството на майка си. Отговорът дойде съвсем спонтанно и изненада не само семейство Минтън, но и самата Алекс. Никога преди това не беше формулирала своята цел по такъв начин. Мърл Греъм й беше вдъхнала решителност още от малка.
Това признание й напомни, че тя беше главният заподозрян. Баба Греъм й беше казала, че тя е причина за смъртта на майка си и докато не докажеше обратното, това обвинение щеше да тежи на съвестта й до края на живота. Беше дошла в Пърсел, за да се освободи от тази вина.
— Вие май не се церемоните много-много, млада госпожице — отбеляза бащата. — Това ми харесва. Предпазливите действия са само губене на време.
— И аз мисля така — отговори Алекс, спомняйки си определения й от Грег Харпър фатален срок.
— Имате ли съпруг? Деца? — попита Енгъс небрежно.
— Не.
— Защо така?
— Татко! — намеси се Джуниър, притеснен от нетактичността му.
На Алекс й беше забавно. Не се обиди.
— Наистина нямам нищо против, Джуниър. Това е най-обикновен въпрос.
— Можете ли да отговорите? — Енгъс отпи от чашата си.
— Нямам нито време, нито склонност към тези неща.
— Ние тук имаме твърде много време, но недостатъчно склонност — измърмори той неопределено и хвърли смразяващ поглед към Джуниър.
— Баща ми намеква за моите провалени бракове — обясни Джуниър на гостенката.
— Бракове? Колко?
— Три — призна той.
— И нито един внук, който да напомня за тях — измърмори баща му.
— Както обикновено, Енгъс, обноските ти в компания са отчайващи.
Тримата се обърнаха едновременно. Една жена стоеше на отворената врата. Алекс си беше изградила представа за това как може да изглежда съпругата на Енгъс — едра, силна и агресивна жена, която прекарва по-голямата част от времето си с камшик в ръка.