Госпожа Минтън беше пълна противоположност на тази представа. Фигурата й беше грациозна, лицето имаше изискани черти. Цветът на посивялата руса коса, окръжаваща лицето й, наподобяваше цвета на двойния наниз от перли, който носеше на врата си. Беше облечена с бледоморава вълнена рокля, която падаше свободно по стройното й тяло, докато вървеше. Тя влезе в стаята и седна на един стол близо до Алекс.
— Скъпа, това с Алекс Гейдър — представи я Енгъс.
Той не се показа ядосан от забележката на жена си.
— Алекс, моята съпруга — Сара Джоу.
Сара Джоу Минтън кимна и каза с официален и невъзмутим глас:
— Госпожице Гейдър, за мен е удоволствие да се запозная с вас.
— Благодаря.
Бледото й лице светна и правите й тънки устни се извиха в лъчезарна усмивка, поемайки чашата вино, която Джуниър й беше налял, без да я пита.
— Благодаря, скъпи.
Той се наведе и целуна майка си по гладката буза.
— Мина ли ти главоболието?
— Не напълно, но дремнах малко и ми олекна. Благодаря, че попита — каза тя и го погали нежно.
Алекс забеляза, че ръката й беше бяла като мляко крехка като повалено от буря цвете. Обръщайки се към съпруга си, тя каза:
— Не можеш ли да оставиш разговорите за коне в конюшнята, където им е мястото, вместо тук във всекидневната?
— В собствената си къща мога да говоря всичко, което ми доставя удоволствие — отговори Енгъс, но не изглеждаше сърдит.
Джуниър очевидно беше свикнал с техните шеги, защото се засмя, заобиколи Сара Джоу и седна до Алекс на облегалката на креслото й.
— Ние не говорим за отглеждане на коне, мамо. Татко току-що се оплакваше от моята неспособност да задържа жена достатъчно дълго, че да създам поколение.
— Ти ще имаш деца и подходяща жена, когато му дойде времето — каза тя повече на Енгъс, отколкото на Джуниър.
След това, обръщайки се към Алекс, продължи:
— Правилно ли чух, че никога не сте се омъжвала, госпожице Гейдър?
— Точно така.
— Странно — каза Сара Джоу и отпи от виното си. — Майка ви никога не чувстваше липса на мъжка компания.
— Алекс не е казвала, че й липсва мъжка компания — поправи я Джуниър. — Тя просто е прекалено придирчива.
— Не, не е това. Аз избрах кариерата пред брака и семейството — поне засега, разбира се — веждите й се извиха изразително при този внезапно хрумнал й отговор. — Майка ми някога проявявала ли е интерес към кариера?
— Никога не съм чувал да споменава подобно нещо — отговори Джуниър, — въпреки че почти всички момичета от класа искаха да станат актриси и да се снимат във филм заедно с Уорън Бийти.
— Родила ме е много рано — каза Алекс с нотка на съжаление. — Може би ранната женитба и детето са й попречили да преследва каквато и да е кариера.
— Никога не съм чувал да казва, че иска да стане нещо друго, освен съпруга и майка. Спомням си добре деня, в който говорихме за това. Би трябвало и ти да го помниш, татко. Случи се през лятото и беше толкова горещо, че ти каза на Рийд да си вземе почивен ден, след като почисти конюшните. Ние тримата решихме да си направим пикник на открито до онова малко езеро, нали помниш?
— Не — каза Енгъс, стана от стола и отиде до бара, за да си отвори още една бира.
— Но аз помня — продължи Джуниър замечтано, — като че ли беше вчера. Постлахме едно одеяло под мескитовите дървета. Лууп беше опаковала храна за из път и след като я изядохме, се проснахме по гръб на тревата. Селина беше между Рийд и мен. Гледахме небето през клоните на дърветата. Те хвърляха рехава сянка. От слънцето и пълните кореми ни се приспа. Наблюдавахме мишеловки, които обикаляха наоколо, и ни се искаше да ги преследваме, за да разберем какво ще стане, но ни мързеше. Просто лежахме и разговаряхме за това какви ще станем, когато пораснем. Аз казах, че искам да стана плейбой и да скитам по света. Рийд каза, че ако го направя, тогава той ще купи на едро стока от компания, произвеждаща презервативи, и ще забогатее от търговия. Не го интересуваше какво ще прави, след като стане богат. Това, което искаше Селина, беше да стане съпруга — той спря за миг и сведе поглед към ръцете си — съпруга на Рийд.
Алекс се сепна.
— Говорим за Рийд — каза Енгъс, — а мисля, че чух гласа му.
Глава VIII
Икономката на семейство Минтън, Лууп, придружи Рийд до всекидневната. Алекс се обърна точно навреме, за да го види, когато влизаше през порталната врата. Казаното от Джуниър я беше зашеметило.
Беше чувала от баба си, че Рийд и Селина били приятели в гимназията. Снимката, на която той я беше прегърнал, също потвърждаваше това, но Алекс не бе подозирала, че майка й е искала да се омъжи за него. Усети, че изражението на лицето й е издало нейното изумление.