— Е, какво ще кажете? — попита напрегнато.
— Не съм малоумна, господин Минтън, простете — Енгъс — поправи се тя. — Осъзнавам какво би означавала пистата за икономиката на града.
— Тогава защо не се откажете от вашето абсурдно разследване?
— Не го намирам за абсурдно — отвърна му остро.
Енгъс разсеяно почеса бузата си.
— Как можете да допуснете, че аз съм убил майка ви? Тя беше една от най-добрите приятелки на Джуниър. Идваше вкъщи почти всеки ден. Не толкова често, след като се омъжи, разбира се. Не бих посмял да я докосна с пръст, ако това щеше да й причини болка.
Алекс искаше да му повярва. Въпреки факта, че го подозираше в криминално престъпление, все пак му се възхищаваше. От всичко, което беше чела и разбрала от разговора, знаеше, че започвайки от нула, беше създал цяла империя. Грубостта му беше дори привлекателна. Говореше убедително, но тя не можеше да си позволи колоритната му личност да й окаже давление. Уважението й към него не беше по-силно от необходимостта да разбере как тя — едно невинно бебе — е могла да даде повод на някого да убие майка й.
— Не мога да се откажа от разследването — каза тя. — Дори и да исках, Нат Честейн…
— Слушайте — прекъсна я Енгъс. — Просто идете при него и му кажете, че сте направила грешка. Гарантирам ви, че до утре сутрин Нат дори няма да си спомня за какво сте идвала тук.
— Не бих могла да го направя…
— Добре, тогава оставете Нат на мен.
— Енгъс! — извика тя високо. — Не ме разбрахте правилно.
Когато се убеди, че я слуша внимателно, продължи:
— Вярвам, че делото по убийството на майка ми не е било разгледано както трябва, така, както вие гледате на вашата писта за надбягвания. Възнамерявам да оправя нередностите.
— Дори и ако бъдещето на един цял град виси на косъм?
— Хайде — запротестира Алекс, — ще изкарате, че отнемам залъка на гладуващи деца.
— Не чак това, но все пак…
— Моето бъдеще също виси на косъм. Не мога да продължа нормално живота си, ако делото не се реши както трябва.
— Да, но…
— Хей, вие двамата, времето ви изтече! — Джуниър отвори вратата. — Имам страхотна идея, Алекс. Защо не останете за вечеря?
— По дяволите, Джуниър! — изкрещя Енгъс, удряйки с юмрук по облегалката на стола. — Не можеш ли да разпознаеш кога водя делови разговор? С Алекс обсъждаме сериозни неща. Никога повече не ме прекъсвай в подобни случаи. Запомни това!
Джуниър видимо се обиди.
— Не знаех, че разговорът ви е толкова сериозен.
— А би трябвало да се досетиш, нали? За бога, ние…
— Енгъс, моля ви, всичко е наред — каза Алекс бързо. — Наистина се радвам, че Джуниър ни прекъсна. Едва сега забелязах, че вече с доста късно и трябва да си тръгвам.
Не можеше да понесе един баща да обижда сина си — вече зрял мъж, още повече в присъствието на дама. Почувства се неловко и заради двамата.
Макар че на пръв поглед Енгъс изглеждаше тих и уравновесен, всъщност характерът му беше избухлив. Алекс току-що бе станала свидетел на това, колко малко му трябва, за да се ядоса и избухне.
— Ще почакам навън — каза Джуниър с пресилена усмивка.
Алекс подаде ръка на Енгъс за сбогом.
— Благодаря, че ми показахте макета. Не съм променила решението си, но някои неща ми се изясниха. Ще ги имам предвид, когато водя следствието.
— Знаете добре, че можете да ни вярвате. Ние не сме убийци.
Джуниър я изпрати до външната врата и задържа палтото й, докато го облече.
— Ще поддържам връзка с вас, Джуниър.
— Надявам се — каза той и като се наведе, хвана ръката й и я целуна. След това обърна дланта й и също я целуна.
Тя бързо я отдръпна.
— С всяка жена ли флиртувате по този начин?
— Почти — лицето му се разтегли в обезоръжаваща усмивка. — Обидихте ли се?
— Ни най-малко.
Джуниър се изсмя по-силно, с което искаше да покаже, че не е убеден в това. Алекс каза още веднъж довиждане и излезе навън.
В колата беше студено. Започна да трепери. Докато извиваше по алеята, заразглежда сградите от едната й страна. Повечето бяха конюшни. Вътре в една от тях мъждукаше слаба светлина. Блейзърът на Рийд беше паркиран пред вратата. Поддавайки се на внезапен импулс, Алекс спря до него и слезе.
Спалнята на Сара Джоу в къщата в Тексас беше копие на спалнята й в Кентъки, включително копринените връзки на пердетата. Когато построиха къщата, тя се съгласи Енгъс да пренесе тежките тъмни мебели и ловните си трофеи в своя кабинет, но категорично отказа да подреди спалнята по негов вкус.
— Мамо, мога ли да вляза? — След нерешително почукване Джуниър отвори вратата на спалнята й.
— Да, скъпи! — Сара Джоу се усмихна, явно доволна от посещението на сина си.