Джуниър я намери облегната на купчината атлазени възглавници, облечена в дантелена нощница, ухаеща на скъп крем за лице. Тя четеше биографията на някакъв чуждестранен политик, за когото никога не беше чувал. Не беше чувал дори държавата, която представляваше. Вероятно никой друг, освен майка му не я знаеше.
Тя си свали очилата за четене, остави книгата настрани и потупа атлазената завивка. Джуниър отказа да седне, поклащайки отрицателно глава. Остана прав до ръба на леглото с ръце в джобовете, където подрънкваха монети. Майка му ненавиждаше този негов навик. Доста отдавна беше престанал да целува майка си за лека нощ, но Сара Джоу продължаваше да очаква това. Ако сега не го направеше, щеше да я нарани.
Двамата с Енгъс изразяваха чувствата си към нея по различен начин.
— Тук винаги мирише хубаво — каза той.
Спречкването с баща му пред Алекс все още му причиняваше болка. С нетърпение очакваше да напусне къщата и да отиде в някой от местните нощни клубове, където нямаше да мисли за проблемите си.
— Мирише на билки. Държа ги в чекмеджетата и гардеробите. Като бях момиче, имахме една домашна прислужница, която пълнеше малки торбички със сухи цветя и билки. Ухаеха чудесно — заразказва тя, унесена в спомени. — Сега трябва да си ги поръчвам. Напоследък използват изкуствени миризми в тях, но въпреки това мисля, че са хубави.
— Как намираш книгата? — попита Джуниър, отегчен от темата за билките.
— Доста интересна.
Той се съмняваше в това, но все пак се усмихна и каза:
— Добре. Радвам се, че се забавляваш.
Сара Джоу усети потиснатото му настроение.
— Какво има?
— Нищо.
— Не ме лъжи. Винаги разбирам, когато нещо не е наред.
— Нищо особено. Навлякох си яда на татко, когато прекъснах разговора му с Алекс.
Сара Джоу направи гримаса на недоволство.
— Баща ти никога няма да се научи как да се държи, когато имаме гост вкъщи. След като може да бъде толкова нетактичен, че да го измъкне от всекидневната по време на коктейл, и ти би могъл нетактично да прекъснеш разговора му.
Тя поклати глава, сякаш беше казала, каквото имаше да казва, и с това въпросът беше приключен.
— Между другото, какво толкова лично обсъждаха?
— Нещо за смъртта на майка й — каза той равнодушно. — Няма защо да се тревожиш.
— Сигурен ли си? Всички изглеждате толкова неспокойни тази вечер.
— Ако има някаква причина за безпокойство, татко ще се погрижи за това, както винаги. Наистина няма за какво да се безпокоиш.
Джуниър нямаше намерение да говори на майка си за разследването на Алекс. Мъжете в живота на Сара Джоу знаеха добре, че тя мрази да се излага на неприятности, защото това я разстройваше и гледаха да я предпазват от тях.
Енгъс никога не обсъждаше с нея въпроси, свързани с работата му, още повече, когато нещата вървяха зле. Тя се разочароваше, когато конете им не се представяха добре на пистата, и ликуваше, когато побеждаваха, но не се интересуваше нито от фермата, нито от предприятията „Минтън“.
Сара Джоу наистина не се интересуваше от нищо друго, освен от Джуниър. Тя беше като красива кукла, запечатана в стерилна стая, която никога не е излагана на светлина или на някакво друго покваряващо влияние на враждебния свят отвън.
Джуниър обичаше майка си, но признаваше, че хората не я харесват много. Обратно на това, всички харесваха Енгъс. Някои от съпругите на приятелите му бяха любезни със Сара Джоу от лоялност или по задължение. Ако не бяха те, не би имала никакви познати в Пърсел.
Разбира се, тя никога не направи опит да завърже приятелство. Смяташе повечето от местните хора за вулгарни и груби и не се опитваше да скрие лошото си мнение за тях. Обичаше да си стои вкъщи, в своята стая, заобиколена от красиви вещи, където се чувстваше най-добре.
Джуниър знаеше, че майка му е обект на присмех и клюки. Говореше се, че пие, но Сара Джоу пиеше не повече от две чаши вино преди вечеря. Някои, които не разбираха нейните деликатни чувства, я считаха за особена. Други мислеха, че е неприветлива.
Наистина, през по-голямата част от времето тя беше затворена в себе си, сякаш отново преживяваше своето детство, съхранено дълбоко в паметта й. Никога не успя да преодолее преждевременната смърт на любимия си брат и все скърбеше за него, докато не срещна Енгъс.
Джуниър понякога мислеше, че се е омъжила за баща му, за да избегне неприятните спомени. Не можеше да си обясни по друг начин как два толкова несъвместими характери са могли да се свържат в брак.
Младият мъж бързаше да отиде някъде и да прекара добре времето си, но удължи посещението си, любопитен да разбере какво мисли майка му за гостенката от тази вечер.